— Убедена съм, че ще е прекрасно.
Искаше й се да чуе тракането на камъните в реката и да види морените и ливадите. И сега, под вълшебната светлина на луната, се почувства изкушена да приеме предложението на Ло.
— Ще си помисля — обеща тя. — Е, аз съм дотук.
— Ще те изпратя догоре.
— Няма нужда. Аз съм…
— Мама ме е учила винаги да изпращам дамата до вратата й — прекъсна я Ло.
После я хвана за ръката и отвори вратата на хотела. Рийс забеляза, че каубоят ухаеше съблазнително на кожа и бор.
— Добър вечер, Том — извика той на дежурния администратор.
— Ло. Госпожо.
Рийс забеляза закачливите пламъчета в очите на администратора.
Когато Ло се насочи към асансьора, тя се отдръпна назад.
— Аз съм на третия етаж. Предпочитам да се качвам по стълбите.
— Да не си вманиачена на тема спорт? Сигурно затова си толкова слаба — ухили се младежът, но побърза да отвори вратата към стълбището.
— Благодаря ти за грижите — любезно каза Рийс и си заповяда да не се паникьосва, тъй като стълбището й се стори ужасно тясно сега, когато Ло бе до нея. — Наистина съм спряла в дружелюбно градче.
— Уайоминг е дружелюбен щат. Не сме много, но сме готини. Чух, че си от Бостън.
— Да.
— За първи път ли идваш насам?
— Да.
Още един етаж и вратата щеше да се отвори.
— Решила си да разгледаш страната ли?
— Нещо такова.
— Смела постъпка. Особено като се има предвид, че си съвсем сама.
— Така ли мислиш?
— Да. Показва, че имаш авантюристичен дух.
Рийс би се засмяла, но изпита прекалено силно облекчение, когато Ло й отвори вратата и тя изскочи в коридора на третия етаж.
— Ето тук съм — посочи и извади магнитната карта. Автоматично хвърли поглед надолу, за да се увери, че лепенката си е на мястото.
Преди да успее да пъхне картата в процепа, Ло я взе от ръката й и свърши работата. Отвори вратата широко и й я върна.
— Оставила си всички лампи да светят — отбеляза той. — И телевизорът ти работи.
— О, явно съм забравила. Нямах търпение да почна работа. Благодаря ти за компанията, Ло.
— Удоволствието е изцяло мое. Скоро ще отидем да пояздим. Ще видиш колко е хубаво.
Рийс се насили да се усмихне.
— Ще си помисля. Благодаря ти отново. Лека нощ.
Влезе в стаята си и затвори вратата. Пусна резето и плъзна веригата. Настани се на леглото и се загледа през прозореца. Остана на мястото си достатъчно дълго, за да се успокои и да си поеме дъх.
След малко се почувства по-добре и погледна през шпионката, за да се увери, че коридорът е празен, после бутна стола под дръжката на вратата. След като провери ключалките отново и се убеди, че скринът блокира идеално вратата към съседната стая, се приготви залягане. Нави будилника на радиото за пет часа, после за всеки случай нави и туристическия си часовник.
Вписа новите си преживявания в дневника си, после се спазари със себе си колко лампи да остави запалени през нощта. Беше първата й нощ на новото място. Имаше право да остави лампата на бюрото светната, както и онази в банята. Всъщност банята не се броеше. Светлината там бе само за безопасност и удобство. Можеше да й се наложи да стане да се изпишка през нощта.
Рийс извади фенера от раницата си и го остави до леглото. Ами ако токът спреше заради някой пожар? Все пак тя не бе единствената в хотела. Някой можеше да заспи с цигара в ръка или пък хлапе да се заиграе с кибрит.
Тогава сградата щеше да избухне в пламъци посред нощ и щеше да й се наложи да се измъква бързо. Фенерът до леглото й просто означаваше, че е добре подготвена.
Лекото дразнене в гърдите я накара да се замисли замечтано за приспивателните в несесера й. Те заедно с антидепресантите представляваха спасителния й пояс. Но пък бяха изминали месеци откак бе взела приспивателно за последен път, а и сега бе достатъчно изморена, за да заспи без помощта на хапчета. Пък и ако станеше пожар, реакциите й щяха да са забавени и можеше да изгори или да умре от задушаване от пушека.
Мисълта за подобна възможност я накара да седне на крайчеца на леглото и да се наругае заради прекалено развинтеното си въображение.
— Престани, Рийс. Време е да си лягаш. Трябва да станеш рано и да се заемеш с работата си като нормален човек.
Огледа ключалките за последен път и се пъхна в леглото. Лежеше неподвижно и се вслушваше в биенето на сърцето си. Опитваше се да долови странни шумове от съседните стаи или отвън.
В безопасност съм, напомни си тя. Пълна безопасност. Няма да стане пожар. Няма да избухне бомба. Никой няма да нахлуе в стаята ми, за да ме убие.
Небето няма да се продъни.