— Да не съм нарушила градските традиции? Ще ме уволнят ли? Или ще ме арестуват? Ако да спя с клиентите влиза в служебните ми задължения, трябваше да ме уведомят предварително и да ми предложат повече от осем долара на час.
— Хм, тази клауза от договора е доброволна. Извинявай — усмихна се Линда-Гейл засрамено. — Наистина съжалявам. Нямах право да си вадя изводи и да ти се нахвърлям само защото си тръгнахте заедно снощи.
— Ло ме изпрати до хотела, предложи да пийнем, но аз отказах. После ми предложи да ми покаже района, който мога и сама да разгледам, накрая ме покани на езда. Не яздя, но може и да опитам. Ло получава шестица за външен вид и още една за поведение и маниери. Но не знаех, че имаш нещо общо с него.
— С Ло? Пфу — изсумтя Линда-Гейл. — Нямам нищо общо с него. Вероятно съм единствената жена под петдесет в радиус от двеста километра, която не е споделяла леглото му. Според мен, курвата си е курва, независимо дали е жена или мъж.
Келнерката сви рамене, после отново се взря в лицето на Рийс.
— Но наистина изглеждаш изтощена.
— Не спах добре. Първа нощ на ново място, нова работа. Нерви.
— Забрави за тях — нареди й Линда-Гейл, като отвори вратата и я погледна отново дружелюбно. — Ние тук не сме страшни.
— Вие двете цял ден ли ще стоите отвън. Не ви плащам, за да клюкарствате.
— Едва шест и пет е, Джоуни. Я престани. А като говорим за плащане, ето ти дела от вчерашните бакшиши, Рийс.
— Че аз нямам дял. Не съм сервирала по масите.
Линда-Гейл бутна плика в ръката й.
— Според правилата на ресторанта, готвачката получава десет процента от бакшишите. Вярно, че ни дават парите за обслужването, но ако храната е скапана, и ние няма да спечелим нищо.
— Благодаря.
Е, не съм напълно фалирала, помисли си Рийс, като натъпка плика в джоба си.
— Не харчи всичко наведнъж.
— Свършихте ли вече с дрънкането? — попита Джоуни, като се облегна на бара. — Линда-Гейл, започвай да подреждаш масите. Рийс, готова ли си откараш кльощавия си задник в кухнята и да поработиш?
— Да, госпожо. А, за малко да забравя — добави Рийс, като грабна престилката си. — Синът ти е адски чаровен, но спах сама снощи.
— Момчето явно не го бива вече.
— Не бих казала. Но докато съм в града, възнамерявам да спя сама.
Джоуни остави настрани купата с тестото за палачинки.
— Не си ли падаш по секса?
— Напротив — отговори Рийс, като застана до мивката, за да си измие ръцете. — Но в момента не влиза в списъка ми с належащи задачи.
— Тоя списък сигурно е доста кратък и тъжен. Можеш ли да правиш бухти?
— Да.
— Добре. Много се търсят в неделя. Както и палачинките. А сега започвай с бекона и надениците. Ранните посетители ще се появят всеки момент.
Малко преди обяд Джоуни пъхна в ръцете на Рийс чиния с палачинки, пържени яйца и бекон.
— Отивай отзад и сядай да ядеш — нареди й тя.
— Тук има достатъчно за двама души.
— Да, ако и двамата страдат от анорексия.
— Не страдам от анорексия — заяви Рийс и забоде вилицата си в яйцата, сякаш за да го докаже.
— Влез в офиса ми отзад и седни. Имаш двайсет минути.
Рийс бе виждала кабинета на Джоуни, който бе изключително малък.
— Слушай, имам проблем с тесните пространства — каза тя.
— Страхуваш се от тъмното и те мъчи клаустрофобия. Ужас! Добре, иди седни на бара тогава. Все още разполагаш с двайсет минути.
Рийс изпълни нареждането. След минута Линда-Гейл постави чаша чай пред нея и й намигна. Сетне весело поздрави мъжа, който тъкмо се бе настанил до Рийс.
— Здрасти, докторе. Обичайното ли?
— Неделният холестеролен специалитет, Линда-Гейл. Денят ми за отдаване на забранени удоволствия.
— Веднага. Джоуни — провикна се тя, без да си направи труда да запише поръчката. — Докторът е тук. Докторе, запознай се с Рийс, новата ни готвачка. Рийс, да ти представя доктор Уолъс. Може да излекува всичко, което те мъчи, но не го оставяй да те подмами в игра на покер. Голям мошеник е.
— Хайде, хайде, как ще подмамя новодошлите, ако говориш така? — усмихна се мъжът, като се нагласи по-удобно и кимна на Рийс. — Чух, че Джоуни е назначила готвачка, която знае какво да прави в кухнята. Как си?
— Добре, благодаря.
Рийс положи усилие да си напомни, че докторът не е издокаран в бяла престилка и не се протяга към нея със спринцовка в ръка.
— Работата ми харесва — добави тя.
— Най-хубавата неделна закуска в Уайоминг се предлага в ресторанта на Джоуни. В хотела правят огромна шведска маса за туристите, но умните хора идват тук — каза той, като се облегна назад и отпи от кафето, което Линда-Гейл бе сложила пред него. — Почвай да ядеш, докато е още топло — посъветва той Рийс, която изучаваше храната, сякаш бе сложна кръстословица.