— Харесвам го. Но не беше честен с теб.
— Вярно е, но сега ще бъде. Или ще приема обяснението му довечера, или не. Или ще се омъжа за него, или ще го оставя. Но при всяко положение искам да изглеждам фантастично.
— Просто… обади ми се. Звънни на мобифона ми. Обади ми се, когато стигнете там, където отивате, и след като Ло ти обясни.
— Господи, Рийс!
— Просто ми направи тази услуга. Ще се тревожа за теб, ако не го направиш. Моля те, Линда-Гейл. Моля те.
— Добре. Но ми се струва адски тъпо.
По-добре тъпо, отколкото наранена и сама, помисли си Рийс.
Броуди се сдоби с доста информация от компютъра. Научи, че Дийна Блек е родена в Оклахома през август 1974. Бе завършила гимназия. Бе арестувана няколко пъти за проституция, за нарушаване на реда и два пъти за нападение. Второто нападение я бе вкарало в затвора за три месеца.
Кредитното й състояние бе пълна трагедия. Не че вече я интересуваше.
Броуди успя да открие последните две места, където бе работила и живяла. Работодателите й не й даваха добри препоръки — стриптийз клуб в Албъкърки и рокерски бар в Оклахома. А последният й хазаин бе все още бесен заради двата неплатени наема.
Откри един брак и развод. Съпругът й се казваше Пол Дж. Тейтъс и в момента излежаваше присъда за въоръжено нападение. Бързото проучване на Тейтъс показа, че не за първи път се радва на гостоприемството на щатския затвор.
— Не си била каквото наричаме отличен гражданин, а, Дийна? — промърмори Броуди.
Но определено изглеждаше добре. В момента снимката й бе на екрана и Броуди трябваше да признае, че жената наистина бе сексапилна.
— Лошото момиче — каза той на глас. — Което знае, че е лошо, и това му харесва. И ти показва, че и на теб ще ти хареса.
Според информацията семейството й все още живееше в Оклахома. Майка й бе едва седемнадесет години по-възрастна от нея. Възможно бе Дийна да й се е обаждала често и да й е разказала неща, които не би споделила с друг. Например името на мъжа, с когото бе имала връзка.
Как да действа? Стар приятел на Дийна, който иска да се свърже с нея? Дружелюбен, приказлив. Ченге от Уайоминг, което се опитва да събере информация за познатите й?
Бездруго надали щеше да открие нещо.
Реши да си даде кратка почивка и да си проясни главата, преди да се обади на майката на Дийна.
Преди да успее да стане от стола, телефонът му звънна.
Познатият глас го накара да се отпусне. Необичайната, но интересна молба го накара да се замисли.
Десет минути по-късно Броуди излезе от къщата и подкара към града.
Погледна „Ангелска храна“, когато мина покрай ресторанта. Ако всичко минеше добре, вероятно щеше да зарадва Рийс с решение на проблема след час-два.
Всичко започваше сега. И този път нямаше връщане назад. Нямаше място за съжаления и грешки. Беше рисковано, но трябваше да се направи.
Хижата бе идеално място за първата стъпка. Тиха, уединена, скрита от горите и блатото. Никой нямаше да дойде да ги търси тук. Както никой не дойде да търси Дийна.
А когато приключеше, щеше да се увери, че е изпълнил всичко безукорно. Щеше да заличи следите си, както винаги. И да оправи нещата. Да си потекат отново в старото удобно русло.
— Добре, Ло. Кажи ми къде отиваме.
— Тайна.
Линда-Гейл скръсти ръце и го изгледа мрачно, но той не се поддаде.
Не отиваха към Джаксън. Тя тайно се бе надявала да я заведе на хубава вечеря в някой луксозен ресторант, където да покаже новата си рокля. Но Ло не бе потеглил натам. Всъщност…
— Ако си мислиш дори за миг, че ще седна на открито до огъня в тази рокля, значи си по-луд, отколкото си мислех.
— Не отиваме да палим огън. А роклята наистина е убиец — отвърна Ло, като я погледна похотливо. — Надявам се, че отдолу носиш нещо също толкова секси.
— Няма да видиш какво има отдолу, ако продължа ваш по същия начин.
— Искаш ли да се обзаложим? — ухили се той и зави.
Линда-Гейл разбра къде отиват и побесня.
— Обърни обратно и ме закарай у дома.
— Ако все още мислиш така след десет минути, ще го направя.
Той отби до хижата. В главата му се въртяха лудо планове и идеи. Потръпна от нерви, но се стегна.
Беше отишъл прекалено далеч вече.
Линда-Гейл не слезе от колата, затова той отиде и й отвори вратата. Вероятно това бе най-подходящият начин, след като тя носеше такава секси рокля, а той бе издокаран в най-хубавия си костюм.
— Моля те, влез вътре, скъпа. Не бъди толкова упорита — замоли я с нежния глас, с който се обръщаше към някоя упорита кобила. — В противен случай ще ми се наложи да те отнеса на ръце.