— Не мислех, че ще забравиш. Просто исках да се успокоиш, да вечеряме и…
— Ло, трябва да знам защо ме излъга. Отпуснах ти време до тази вечер. Наистина ми се иска да седна до красивата маса, да пия шампанско и да ми сервираш вечеря. Искам да съм тук с теб, но не мога. Не и докато не знам.
— Планирах го различно, но няма проблеми. Всъщност и той не вярваше, че нервите му биха издържали до края на вечерята.
— Трябва да дойдеш в спалнята.
— Няма да вляза в спалнята с теб.
— Няма да се опитвам да те съблека. Господи, Линда-Гейл, довери ми се. Влез в спалнята за момент.
— Надявам се да имаш добро оправдание за това — промърмори тя, но остави чашата с шампанско и тръгна с него към спалнята.
Цялата стая бе украсена с цветя и свещи. На възглавницата лежеше самотна роза. Линда-Гейл никога не бе виждала нещо толкова романтично. Сърцето й заби лудо.
— Красиво е и адски романтично. Но няма да ти свърши работа, Ло.
— Това е специалната ти роза. Трябва да я вземеш от леглото. Моля те — каза той, когато Линда-Гейл не помръдна. — Направи само това.
Тя въздъхна, приближи се до леглото и грабна розата.
— Ето! Сега…
Тя се завъртя. Вързаната около розата панделка се залюля и нещо я удари нежно по ръката. Нещо, което блестеше силно.
— О, Господи!
— Сега можеш да замълчиш за момент — усмихна се Ло и дръпна пръстена от панделката. — Отидох да го купя вечерта, когато ти казах, че ще работя. Исках да те изненадам. А не желаех момчетата да разберат. Щяха да започнат да ме дразнят и да се наложи да халосам някого по мутрата. Затова те излъгах. Исках да ти го връча в специален момент. Като този.
Сърцето й запърха от щастие. Стори й се, че й порастват крила.
— Излъга ме, за да отидеш да ми купиш пръстен?
— Точно така.
— И когато разбрах, че си ме излъгал, все пак не ми каза истината.
— Не исках да си крещим, докато ти го давам. Преди и след това — да, но не и докато ти го давам.
— Направи всичко това за мен?
— Крайно време беше да го направя. Харесва ли ти пръстенът?
Линда-Гейл още не беше успяла да го разгледа. Беше абсолютно замаяна. Но сега прикова очи в блестящия диамант, монтиран в семпла златна халка. Елегантен и изчистен. Направо съвършен.
— Харесва ми. Страхотно ми харесва. Но има проблем.
— Сега пък какво?
Тя вдигна лице към него и се усмихна.
— Още не си ме помолил. Не и официално.
— Ще трябва да се омъжиш за мен, Линда-Гейл, и да ми попречиш да си затрия живота с леки жени. Съгласи се, а аз ще положа всички усилия да те направя щастлива.
— Ще се омъжа за теб — обеща тя и протегна ръка. — И също ще те направя щастлив.
В мига, когато пръстенът се озова на пръста й, тя скочи в прегръдката на Ло.
— Това е най-прекрасната съботна вечер в историята на човечеството.
Устните му докоснаха нейните. Стори й се, че чува кола отвън, но бе прекалено замаяна, за да й обърне внимание.
След като се измъкна от ресторанта, Рийс се понесе надолу по улицата. Все още беше с престилка и тя се усукваше около краката й, докато тичаше. Хората спираха изненадано и се отдръпваха от пътя й. Втурна се през отворената врата на туристическата агенция.
— Колието!
Деби, която показваше купчина брошури на двама клиенти, се извърна към нея.
— Рийс — възкликна с изненада, която се замени с леко раздразнение. — Ще ти обърна внимание след минута.
— Имаш колие.
— Извинете ме — каза Деби на клиентите. — Само една минута.
Деби наложи мила усмивка на лицето си, отиде до Рийс и я стисна за ръката.
— Заета съм, Рийс.
— Слънце на златна верижка.
— За какво, по дяволите, говориш? — прошепна Деби.
— Луда съм, не помниш ли? Изслушай ме, защото иначе може да направя сцена. Видяхте да носиш такова колие.
— И какво от това?
— Слънце — повтори Рийс. — Купено от „Делвекио“ в Джаксън.
— Много добре. Печелиш викторината. А сега изчезвай.
Рийс не изчезна, а се приближи още по-плътно към нея.
— Кой ти го подари?
— Рик, разбира се. Миналата Коледа. Какво ти става?
— Ти си неговото слънчице — промърмори Рийс. — Чух го да казва тези думи. Точно противоположното на обратната страна на луната.
Деби отстъпи леко.
— Наистина си луда. Искам да се махнеш оттук.
— Къде е той? Къде е шерифът?
— Пусни ми ръката!
— Къде е?
— В Мус. Има събрание тази вечер. Но след две секунди ще звънна в участъка и ще помоля Дени да дойде да те отведе.
— Обади се на когото искаш. Къде беше той през нощта, когато някой влезе в къщата на Броуди?
— Някой влезе? — презрително се изсмя Деби. — Искаш да кажеш, когато ти си въобрази за пореден път, че виждаш някого?