— Къде беше той, Деби?
— У дома.
— Не мисля така.
— Вече губя търпение. Казвам ти, че си беше у дома, в работилницата си. И щеше да има повече време да си почива там, ако хора като теб не вдигаха фалшива тревога за щяло и нещяло. Трябваше аз самата да отида до работилницата и да го извикам, когато Ханк се обади.
— Така ли? В работилницата няма ли телефон?
— Беше пуснал музиката и електрическия трион… — Деби внезапно млъкна. — Писна ми от тези дивотии. Имам клиенти. Искам да си свърша работата и да се прибера у дома при децата си. Някои хора имат нормален живот.
Или вярват, че го имат, помисли си Рийс. Изпълни се с неочаквано съчувствие към Деби. Скоро вярата й щеше да бъде напълно разбита.
— Съжалявам. Наистина съжалявам.
— Да, ще съжаляваш — отвърна Деби, когато Рийс тръгна към вратата.
Рийс извади мобифона от джоба си и тръгна бързо към ресторанта. Изруга, когато телефонният секретар на Броуди се включи на четвъртото иззвъняване.
— Дявол да го вземе! Обади ми се веднага щом можеш. Сега ще опитам на мобифона ти.
Но и там се включи гласовата поща.
Бясна, тъй като знаеше, че Броуди може да направи само десетина крачки встрани от вилата си и да се окаже в зона без покритие, тя пъхна телефона в джоба си.
Всичко беше наред, каза си. Рик се намираше в Мус, и дори Деби да му се обадеше, за да се оплаква от лудата Рийс Гилмор, не можеше да се върне поне още два часа. Може би и повече.
А това щеше да й даде време да подреди мислите си. И после да ги сподели с Броуди.
Да, така беше най-добре. Хич нямаше да е лесно да му съобщи, че приятелят му е убиец.
Броуди забеляза пикапа на Ло, когато подмина хижата на Джоуни. Дали Рийс наистина го бе видяла в Джаксън? Не му хареса, че първата му мисъл бе за местоположението на един от заподозрените. Надяваше се само, че в следващия един час щеше да узнае кого Рийс бе видяла край реката. И всичко щеше да свърши.
Искаше това да стане заради Рийс.
Реши да й купи лалета. И да я отведе някъде за два-три дни, след като историята приключеше. Щеше да й се наложи да дава показания, да отговаря на въпроси, отново да стане център на внимание.
Неприятно изпитание, но щеше да го преживее.
А после щяха да се захванат сериозно със собствения си живот. Щеше да купи проклетата вила от Джоуни и да си направи нов кабинет с тераса на горния етаж.
Рийс Гилмор щеше да остане при него.
Бе намислил да я подкупи с комплект „Ситрам“. Щеше да й каже: „Комплектът остава в кухнята ми, слабаче, и ти също.“ Рийс щеше да оцени чувството му за хумор.
Броуди зави по тихия частен път сред боровете и паркира пред хижата.
Рик излезе навън със сериозно лице и мрачни очи. Посрещна Броуди пред колата му.
— Благодаря ти, че дойде, Броуди. Хайде да влезем вътре.
30.
По времето, когато Рийс звънеше на мобифона му, Броуди влезе в кухнята на хижата на Марсдън.
— Има прясно кафе — съобщи шерифът и му наля чаша.
— Благодаря. Щатските ченгета още ли не са пристигнали?
— На път са. Седни да ги почакаш.
— Каза, че не искаш да навлизаш в подробности по телефона.
— Сложна работа. Деликатна.
Рик разбърка захарта и сметаната в кафето на Броуди, после разтри врата си.
— Не знам откъде да започна и какво точно да мисля.
Поведе го към всекидневната и се настани в креслото. Броуди седна на карираното канапе.
— Благодаря ти, че дойде тук. Не искам да разгласяваме нищо засега.
— Няма проблеми. Трябва да ти кажа, почти сигурни сме, че идентифицирахме жертвата. Дийна Блек от Джаксън.
Рик се наведе напред и присви очи.
— И как стигнахте до този извод?
— Ами… — промърмори Броуди и отпи от кафето. — Бяхме прави. Някой позна жената от скицата и ни отведе до Джаксън.
— Е, не ми е приятно да призная, че двама цивилни идентифицираха жертвата по същото време като мен — поклати глава Рик. — Първо, трябва да кажа, че дължа извинение на Рийс. Не й вярвах. И може би не се заех да проуча случая внимателно тъкмо по тази причина. Трябва да сваля това бреме от себе си.
— Но сега й вярваш?
Рик се облегна назад.
— Да. Реших, че наистина може да е видяла нещо, когато открихме трупа в блатото. Но тя не можа да идентифицира жената и…
— Дийна Блек ли беше?
— Не. Някакво момиче от Тъксън. Вече заловиха двамата мъже, които са я убили.
— Значи Рийс и за това беше права.
— Бих казал, че бе права за много неща. Шашнах се, когато щатските полицаи се свързаха с мен. Съобщих им какво е видяла Рийс. Наистина го направих, Броуди. Проверих списъците с изчезнали. Но… вероятно не се потрудих достатъчно.