Видя джипа му.
— Броуди? — повтори Рийс. — Къде, по дяволите, изчезна толкова бързо? Трябва да говоря с теб.
Чу звук зад гърба си и се завъртя доволно. Видя летящ към нея юмрук, усети силна болка и потъна в тъмнина.
Когато се съвзе, челюстта я болеше зверски. Изстена и се опита да вдигне ръка, но откри, че ръцете й са оковани зад гърба.
— Хванах те в капан — обясни й Рик. — Не ми достави никакво удоволствие да те ударя. Но това беше най-бързият начин.
Тя се забори лудо да се освободи, обзета от дива паника.
— С белезници си — каза той спокойно и продължи да гледа пътя, докато шофираше. — Но сложих подплънки на китките ти. Няма да те боли и няма да остави никакви белези по кожата ти. Така е най-добре. Ще имаш синина на челюстта, но… е, имало е борба, така че това е нормално.
— Къде е Броуди? Къде ме водиш?
— Искаше да поговориш с него, нали? Водя те при Броуди.
— Той…
— Добре е. Запазих няколко от приспивателните ти. Дадох му достатъчно, така че ще поспи няколко часа. Може би цели три часа. Предостатъчно време. Той ми беше приятел, Рийс. Не трябваше да става така.
— Хората си мислят, че аз съм луда — каза Рийс, като продължи да се мъчи да се освободи от белезниците, макар да знаеше, че е безполезно. — Но всъщност ти си луд, ако смяташ, че просто можеш да ми сложиш белезници, да ме отвлечеш и да ме изкараш от града по този начин.
— В колата на Броуди. По тъмно. Ако някой изобщо ни забележи, ще види двама души в колата на Броуди. Ти и той. Ще ви видят заедно, защото точно това очакват. Ще направя всичко колкото се може по-просто и по-бързо. Това е най-добрият начин.
— Ти уби Дийна Блек.
— Направих каквото трябваше, а не каквото исках. Също като сега. Опитах и други начини — каза той, като я погледна в очите. — Опитах всичко възможно. Но Дийна не искаше да отстъпи. Също като теб.
Рик отби по частния път към хижата си.
— Сега ще мълчиш и ще правиш каквото ти кажа. Ако решиш да викаш и да се бориш, твоя си работа. Няма кой да те чуе. Но ако го направиш, ще нараня Броуди. — Това ли искаш?
— Не.
— Добре, изпълнявай нарежданията и всичко ще приключи лесно.
Шерифът спря колата, излезе и заобиколи до вратата й.
— Мога да нараня и теб, ако се наложи — предупреди я той. — Изборът си е лично твой.
— Искам да видя Броуди.
— Добре — кимна шерифът, като я хвана за ръката и я поведе към хижата. Бутна я вътре, заключи и запали лампата.
Броуди седеше вързан на кухненски стол, отпуснал глава на гърдите си.
Рийс изплака, втурна се към него и падна на колене до стола.
— Броуди! О, Господи, Броуди!
— Не е мъртъв. Само упоен — поясни Рик, като погледна часовника си. — И скоро трябва да се събуди. А тогава ще се поразходим и ще си свършим работата.
— Ще я свършим? — разгневена извика тя. — Мислиш, че след като успя да се измъкнеш безнаказано от едно убийство, сега ще убиеш и двама ни и никой няма да узнае? Този път няма да можеш.
— Убийство и самоубийство, това е. Така ще изглежда. Накарала си Броуди да отидете до мястото, където твърдеше, че си видяла убийството. Упоила си го. Термосът му е ей там — кимна той към масичката до канапето. — В кафето има от твоите приспивателни. А шишенцето ще е в джоба ти, когато те намерим.
— Защо ми е да наранявам Броуди? Никой не би повярвал на това.
— Просто си откачила. И си го приспала, за да не загрее какво става. Застреляла си го, а после си застреляла и себе си. Взела си пистолета, който Джоуни държи в чекмеджето на бюрото си, за да го направиш. Отпечатъците ти ще бъдат по оръжието, а по ръката ти ще има следи от барут. Това са уликите, а поведението ти ги прави напълно надеждни.
— Глупости. Пълни глупости. Вече се обадих на щатската полиция и им разказах за Дийна Блек.
— Не си. Сега ще ти сваля белезниците. Ако се опиташ да побегнеш, ще те нараня. И ще застрелям Броуди на стола му. Искаш ли да стане така?
— Не. Няма да избягам. Да не мислиш, че бих го зарязала тук?
Рик се надигна и се приближи предпазливо към нея. Отключи белезниците й.
— Седни тук. Не искам неприятности — каза той, като потупа пистолета си. — Не бива да има следи или синини по китките ти, които да покажат на съдебния лекар, че си била вързана. Разтрий ги, за да възвърнеш кръвообращението си. Веднага.
Ръцете я боляха ужасно и трепереха нервно, но все пак успя да изпълни нареждането.
— Казах ти, че се обадихме и докладвахме за случая на щатската полиция.
— Ако го бяхте направили, Броуди щеше да ми го каже, когато дойде тук. Излъгах го, че аз самият съм получил информация от щатската полиция. Помолих го да дойде тук, за да се срещнем с щатските ченгета преди ареста.