Рик я сграбчи за ризата и я завлече на няколко метра встрани от Броуди. После се обърна към писателя. Броуди се надигна заедно със стола, метна се върху Рик и двамата паднаха тежко на пода.
— Бягай! — изкрещя Броуди. — Бягай! Веднага!
Рийс се втурна да изпълни заповедта му, сякаш бяха запалили огън под нея. Изплю хапчето, което бе държала до бузата си, и отвори предната врата. Чу трясъка и ругатните, когато изскочи навън.
Хукна напред лудо и изпищя, когато чу изстрел.
— Чу ли това? — извика Линда-Гейл, като се надигна на лакът в леглото. — Беше изстрел.
— Аз пък чух ангелски песни.
Тя се засмя и го сръчка в ребрата.
— И аз също. Но имаше и изстрел.
— Кой ли пък не е чувал някой да стреля из горите на Уайоминг? — ухили се Ло, като я дръпна назад и започна да я гъделичка.
— Не гъделичкай или… Чу ли това? Някой крещи.
— Не чувам нищо, освен собственото си сърце, което те моли за любов. Хайде, сладурче, да…
Пред вилата нещо изтрещя. Ло скочи.
— Стой тук — нареди й.
Излезе чисто гол от спалнята и отвори вратата на хижата.
Рийс се втурна вътре и Ло едва успя да прикрие слабините си и да ахне.
— Мили Боже!
— Той хвана Броуди! Ще го убие. Ще убие Броуди.
— Какво? Какво?
— Помощ. Трябва да ми помогнеш.
— Рийс? — появи се и Линда-Гейл, увита в чаршаф. — Какво, по дяволите, става?
Нямаме време, помисли си Рийс ужасено. Броуди може да е потънал в кръв, да умира. Както се бе случило със самата нея преди време. Забеляза пушката във витрината на шкафа.
— Заредена ли е?
— Това е пушката на дядо ми Хенри. Чакай малко — заекна Ло, но Рийс се втурна към шкафа.
Дръпна вратичката, но беше заключена. Грабна лампата с мечката и разби стъклото.
— Мили Боже! Мама ще ни убие и двамата! — изстена Ло и направи крачка към нея.
Рийс извади пушката и се обърна. Ло се закова на място.
— Скъпа? Внимавай Накъде насочваш това нещо.
— Извикайте помощ. Обадете се на щатската полиция.
Остави ги да зяпат подире й и хукна към вратата.
Молеше се реакцията на Ло да означава, че пушката е заредена. Но ако беше, трябваше да разбере как работи. Молеше се да не й се наложи да я използва.
Но познатата паника и страх бяха изчезнали, заменени от дива ярост. Този път нямаше да лежи безпомощно и да гледа как й отнемат някого, когото обичаше. Не и този път. Никога вече.
Чу Рик да вика името й и сподави напиращите сълзи. Броуди не го бе спрял.
Застина на място, затвори очи и си заповяда да мисли. Не можеше да се върне обратно. Шерифът щеше да я види или да я чуе. И щеше да я убие, а заедно с нея — Ло и Линда-Гейл.
Реши да заобиколи. Рик щеше да си помисли, че все още бяга от него или се е скрила някъде. Не би очаквал от нея да се върне и да се бори.
— Няма къде да избягаш, Рийс — крещеше Рик. — Навсякъде ще те намеря. Това е моята земя, моят свят. Мога да те проследя лесно, все едно се разхождам из града. Искаш ли да довърша Броуди веднага? Искаш ли да му пръсна черепа, докато се криеш, както направи в Бостън? Мислиш ли, че отново можеш да преживееш това?
Пред хижата шерифът дръпна кървящия Броуди да коленичи. Опря пистолета до слепоочието му.
— Извикай я да се върне.
— Не — решително отвърна Броуди, макар че сърцето му потръпна. — Помисли, Рик. Ти би ли го направил, ако беше заложен животът на жена ти? Уби, за да предпазиш човека, когото обичаш. Не би ли умрял заради нея?
— Познаваш я едва от няколко месеца и вече си готов да умреш за нея?
— И една минута стига. Когато си сигурен, си сигурен. Рийс е единствената за мен. Така че стреляй, щом искаш. Но планът ти вече се провали. Държиш служебния си пистолет, а не оръжието на Джоуни. Как ще обясниш, че Рийс ме е застреляла с твоя служебен пистолет?
— Ще си променя плана. Ще се нагодя. Викни я да дойде тук. Веднага.
— Чуваш ли ме, Рийс? — извика Броуди. — Ако ме чуваш, продължавай да бягаш.
Рик го срита свирепо и той падна на простреляната си ръка.
— Нямам избор — каза шерифът с пребледняло лице. — Съжалявам.
И вдигна оръжието.
Рийс се опита да потисне треперенето на ръцете си и се прицели. Пое си дълбоко дъх и натисна спусъка.
Изстрелът прозвуча като бомба, Рийс се просна на земята от отката. Благодарение на това куршумът на Марсдън профуча над главата й.
Тя все пак се надигна. Видя как Броуди и Рик се търкалят по земята, стиснали едновременно пистолета.
— Престанете — втурна се към тях. — Престанете.
Опря пушката до главата на Рик и нареди:
— Престани.
— Дръж се, слабаче — изстена Броуди и стисна пистолета по-здраво.
Рик се търколи към Рийс и я събори на земята. Измъкна пистолета и го насочи към собственото си слепоочие. Броуди го халоса с юмрук в челюстта.