— Готова съм за следващата — извика и се протегна за новата поръчка.
Може би щеше да успее да убеди Джоуни да се запасят със свежи подправки. Ако поне…
— Хей, къде отиде? — върна я към действителността Ло. — И мога ли и аз да дойда с теб?
— Какво? Извинявай. Каза ли нещо?
Ло я изгледа изненадано и дори малко обидено. Вероятно не му се случваше често някоя жена да забрави за присъствието му. Ей, това е синът на шефката, напомни си тя и се усмихна бързо.
— Потъвам в мисли, докато готвя — обясни му Рийс.
— Очевидно е така. Но все пак днес не сте претрупани с клиенти.
— Имаме си достатъчно работа.
Рийс приготви бекона и пилето за следващите сандвичи, после сложи две порции картофи да се пържат.
— Мамка му! Това е страхотно! — възхити се Ло, след като опита супата.
— Благодаря. Не забравяй да го кажеш на шефката.
— Задължително. Е, Рийс, проверих графика ти. Довечера си свободна.
— Аха — изсумтя тя и кимна на мияча на чинии, Пийт, който се върна от почивката си.
— Чудех се дали не искаш да изгледаме някой филм.
— Не знаех, че в града има кино.
— Няма. Но аз имам най-добрата колекция с дискове в Уайоминг. Правя и страхотни пуканки.
— Не съм изненадана.
Синът на шефката, напомни си тя отново. Трябваше да внимава как се държи. Налагаше се да е едновременно дружелюбна и категорична.
— Чудесно предложение, Ло, но имам други планове за довечера. Искаш ли хлебче за супата?
— Може би — отговори Ло, като се наведе към нея. — Знаеш ли, скъпа, ще ми разбиеш сърцето, ако продължиш да ме отхвърляш.
— Съмнявам се — небрежно отвърна Рийс, като му подаде чиния с хлебче. — Не се приближавай прекалено много до скарата. Ще си изпръскаш дрехите с мазнина.
Вместо да понесе супата си към ресторанта, както се бе надявала, Ло се облегна на плота.
— Имам адски нежно сърце — предупреди я той.
— В такъв случай трябва да стоиш далеч от мен — каза тя. — Имам навика да разбивам мъжките сърца. Пътят ми от Бостън дотук е постлан с окървавени сърца. Тъжна работа. Сигурно съм болна от нещо.
— Аз мога да те излекувам.
Рийс го погледна. Прекалено хубав, прекалено чаровен. На времето може би щеше да й достави удоволствие да бъде преследвана от толкова готин тип, но вече нямаше енергия за подобни игри.
— Мога ли да ти кажа истината? — попита го тя.
— Ще ме нарани ли?
Думите му я накараха да се засмее.
— Харесвам те. И предпочитам да продължа да те харесвам. Ти си синът на шефката, а за мен това е табу. Не спя с шефовете си, така че няма да спя и с теб. Но съм благодарна за предложението.
— Още не съм те молил да спиш с мен — напомни й той.
— Реших да спестя малко време и на двама ни.
Ло започна да се храни замислено.
— Обзалагам се, че мога да ти променя мнението, ако ми дадеш шанс — каза накрая.
— Точно затова няма да ти дам шанс.
— Е, може пък да те уволнят или майка ми да се откаже от мен.
Фритюрникът изпищя и Рийс извади кошниците с картофи, после довърши сандвичите.
— Не мога да си позволя да ме уволнят, а майка ти страшно те обича. По-добре иди седни на бара и си довърши супата. Пречиш ми.
Ло се ухили.
— Властните жени са ми слабост — каза той, но все пак се отдалечи, когато Рийс се захвана със следващата си поръчка.
— Ло ще си опита късмета отново — предупреди я Пийт, чийто силен бруклински акцент не бе изчезнал и след осем години в Уайоминг. — Просто не умее да се сдържа.
— Май трябваше да му кажа, че съм омъжена или пък лесбийка.
— Закъсня. По-добре му кажи, че си лудо влюбена в мен — ухили й се Пийт.
Рийс се засмя.
— Защо ли не се сетих за тази възможност?
— Никой не се сеща. Затова ще свърши работа.
Джоуни влезе в кухнята, пъхна плик в джоба на Пийт и подаде друг на Рийс.
— Заплатата — съобщи тя.
— Благодаря — усмихна се младата жена, после каза решително: — Чудя се дали би ми показала апартамента горе. Ако още е свободен, разбира се.
— Не си видяла някой да се нанася, нали? Ела в офиса ми.
— Трябва да…
— Прави каквото ти наредят — прекъсна я Джоуни и излезе от кухнята.
Оставена без избор, Рийс я последва. В кабинета си Джоуни отвори ниския шкаф, върху който бе гравиран каубой на кон. Вътре имаше множество ключове, окачени на кукички. Джоуни взе единия и го подаде на Рийс.
— Заповядай. Иди да огледаш апартамента.
— Още не ми е време за почивка.
Джоуни сложи ръце на кръста си.