Силни очи, стоманени. И не бяха изпълнени със съчувствие. А това определено улесняваше Рийс.
— Постепенно осъзнах, че няма да се излекувам, ако остана у дома, затова потеглих на път. Баба ми се бе посветила изцяло на мен, но вече не можех да понасям саможертвата й. Един хубав ден се качих в колата и тръгнах. Обадих й се и се опитах да я убедя, че съм добре, но просто искам да остана сама за известно време.
— Успя ли?
— Всъщност не, но нямаше как да ме спре. През последните няколко месеца е по-спокойна. Вече гледа на пътешествията ми като на „Приключението на Рийс“. За мен е по-лесно да й представям нещата по този начин, когато й се обаждам по телефона или й пиша по имейла. Пък и понякога е истина — приключение си е.
Рийс стана и взе престилка от закачалката.
— Както и да е, сега съм много по-добре, отколкото бях преди. Тук ми харесва. Засега. А това е достатъчно за мен.
— Тогава ще оставим нещата такива, каквито са си. Засега. Искам да разточиш няколко кори. След като видя дали те бива, ще решим как да продължим.
5.
Клиентите в ресторанта не бяха много и Линда-Гейл застана зад бара. Сервира парче пай на Ло и допълни чашата му с кафе.
— Напоследък си тук доста често — подхвърли.
— Кафето е добро, паят — още по-хубав — отвърна той, като набоде огромно парче на вилицата си и се ухили. — А и гледката не е лоша.
Линда-Гейл погледна през рамо към скарата, където Рийс се трудеше енергично.
— Чух, че не ти се е отворил парашутът, готин.
— Още е прекалено рано — каза Ло и опита пая. — Научи ли нещо ново за нея?
— Смятам, че историята й си е лично нейна работа.
Той изсумтя развеселено.
— Хайде, Линда-Гейл.
Келнерката наистина искаше да си държи устата затворена, но двамата с Ло си споделяха всичко още от деца. А и с никой друг не й бе толкова забавно да си клюкарства както с него.
— Самотница е, но си върши работата. Идва навреме и остава, докато свърши всичко или Джоуни я изпъди — съобщи му Линда-Гейл, като се облегна на бара. — Доколкото знам, не получава писма. Но си поръча телефон за апартамента горе. И…
Ло се наведе към нея.
— Продължавай.
— Ами… Бренда от хотела ми каза, че докато била при тях, Рийс преместила скрина пред вратата на съседната стая. Ако питаш мен, явно се страхува от нещо. Или от някого. Не е използвала кредитна карта нито веднъж, нито пък телефона в хотела, освен за интернет връзка. Това е.
— Струва ми се, че има нужда да се поразсее.
— Страхотен евфемизъм, Ло — отвратено изви устни Линда-Гейл и се отдръпна назад, вбесена на себе си, задето се бе върнала към старите си навици. — Ще ти кажа от какво няма нужда. Хич не й трябва похотлив тип, който я преследва с надеждата да я изчука. Нуждае се само от приятели.
— Аз мога да бъда добър приятел. Нали с теб сме приятели.
— Такива ли сме?
Очите му потъмняха и странна емоция пробяга по лицето му. Той плъзна ръка по бара към нея.
— Линда-Гейл…
Но тя отстъпи назад и на устните й разцъфна веселата келнерска усмивка.
— Здрасти, шерифе.
— Линда-Гейл, Ло, как сте — поздрави шериф Ричард Марсдън и се настани на високия стол.
Беше едър мъж с пружинираща походка, който пазеше спокойствието в града с разумни доводи, компромиси и стоманена сила, когато убежденията не вършеха работа.
Обичаше сладко кафе с мляко и вече се протягаше към захарта, когато Линда-Гейл му подаде чашата.
— Пак ли се разправяте? — попита той.
— Не. Просто си бъбрим — обясни Ло. — За новата готвачка на мама.
— Много я бива със скарата. Линда-Гейл, я помоли да ми приготви една пилешка пържола — каза шерифът, като сипа мляко в кафето си.
Марсдън имаше ясни сини очи и подстригана по войнишки руса коса. Бузите му бяха гладко избръснати, след като жена му го бе накарала да се отърве от брадата, пусната през зимата.
— Да не си падаш по кльощавото момиче, Ло?
— Направих няколко предпазливи опита.
Рик поклати глава.
— Време ти е да си седнеш на задника и да се порадваш на любовта на добра жена.
— Правя го всеки път, когато мога. Новата готвачка е загадъчна — усмихна се Ло и се приготви за интересен разговор. — Някои смятат, че може би бяга от нещо.
— Ако бяга, то не е от закона. Аз си върша работата — додаде Рик, когато Ло повдигна вежди. — Няма криминално досие. И прави страхотни пържоли.
— Предполагам, знаеш, че вече живее горе. Линда-Гейл тъкмо ми разказа как Бренда от хотела споделила, с нея, че Рийс държала скрина пред вратата на съседната стая. Очевидно се страхува от нещо.
— Може и да си има причини — отвърна шерифът, като насочи очи към кухнята. — Най-вероятно се страхува от съпруг или приятел, който я е пошляпвал редовно.