Броуди метна раницата на рамо и заобиколи сградата. След като Рийс извади ключа си и отвори вратата, той влезе първи в жилището.
Рийс реши, че не е чак толкова безчувствен. Не й се беше присмял, дори не бе проговорил, само влезе преди нея.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — учуди се той.
— Моля?
— Нямаш телевизор. Нито уредба.
— Тъкмо се нанесох. А и не прекарвам много време тук.
Той започна да оглежда квартирата. Рийс не го спря. Нямаше много за гледане.
Спретнато легло, канапе, високи столчета. Броуди усети, че малкото жилище ухае на жена. Но не видя нищо, което да му подскаже, че обитателката е от женски пол. Наоколо нямаше красиви безсмислени украшения, нито спомени от дома й или пътуванията й.
— Хубав лаптоп — почука той по компютъра.
— Каза, че си гладен.
Броуди вдигна очи. Внезапно забеляза как почти празната стая караше Рийс да изглежда ужасно самотна.
— Така ли?
— Преди. Ако си гладен, мога да ти приготвя нещо за ядене. Ще го наречем отплата за днешния ден. И ще сме квит.
Каза го съвсем небрежно, но Броуди познаваше добре човешкия характер и веднага осъзна, че Рийс не иска да остане сама. А и наистина беше гладен. Освен това знаеше от личен опит колко добра готвачка е Рийс.
— Какво ще сготвиш?
— Ами…
Тя зарови пръсти в косата си и погледна към кухнята. Очевидно си припомняше с какво разполага.
— Мога да приготвя пиле с ориз. Адски бързо. Двайсетина минути.
— Чудесно. Имаш ли бира?
— Не. Съжалявам. Но имам вино — завъртя се тя към кухнята. — Хубаво бяло вино. Изстудено.
— Звучи добре. Студено ли ти е?
— Студено?
— Да. Ако не замръзваш, свали си палтото.
Рийс обаче първо извади виното и тирбушона. После взе от фризера две пилешки пържоли без кожа. Пъхна ги да се размразят в миниатюрната микровълнова печка.
После съблече якето си и го занесе заедно с това на Броуди до леглото. Писателят отвори виното.
— Имам само обикновени чаши — извини се тя, като отвори шкафа. — Всъщност купих виното най-вече за да готвя с него.
— Сервираш ми вино за готвене? Ужас!
— Виното е хубаво — възрази Рийс раздразнено. — Не готвя с вино, което не бих пила. Това е чудесно „Пино Гриджио“. Така че, кажи „наздраве“.
Броуди сипа виното и й подаде чашата. Опита го и кимна.
— Добре, ще добавим към резюмето ти, че познаваш вината. Къде се научи да готвиш?
Рийс се обърна и започна да приготвя вечерята.
— На няколко места.
— И едното е Париж?
Тя извади чесън.
— Защо ме питаш, след като доктор Уолъс вече ти е казал?
— Всъщност ми каза Мак, който го чул от доктора. Още не си свикнала с клюките в малкото градче.
— Май си е така — съгласи се тя, като сложи водата за ориза да заври.
Броуди се настани на високото столче с чаша в ръка и се загледа в нея.
Компетентност, помисли си той. Контрол и поезия. Нервното напрежение не си личеше, когато Рийс се вихреше в кухнята.
Тя самата трябваше да яде повече от великолепната храна, която приготвяше. Имаше нужда да качи поне шест-седем кила. Тегло, което очевидно бе загубила след бягството си от Бостън.
Отново се зачуди кого ли беше видяла да убиват. И защо. И как.
Рийс приготви набързо ордьовър със солени бисквити, топено сирене и маслини, после го поръси с някаква подправка и го постави пред него.
— Ордьовър — усмихна му се и започна да реже пилето.
Броуди излапа повече от половината бисквити още преди Рийс да започне да вари ориза. Въздухът ухаеше съблазнително на чесън.
Той седеше и отпиваше от виното, а тя се въртеше с шеметна скорост около три тигана — един с пилешките пържоли, друг с ориз и трети с чушки, гъби и броколи.
— Откъде знаеш как да готвиш така, че всичко да е готово едновременно?
Рийс го погледна развеселено. Лицето й бе леко зачервено от горещината.
— А ти откъде знаеш как да приключиш една глава и да започнеш следващата?
— Има логика. Изглеждаш великолепно, когато готвиш.
— Готвя по-добре, отколкото изглеждам.
Тя разбърка зеленчуците и разклати тигана с пилето. После изключи печката и започна да оформя порциите. Остави чинията му пред него и повдигна вежди.
— Двайсет минути — отбеляза Броуди. — И мирише много по-добре от консервата, която смятах да си отворя тази вечер.
— Заслужи си го.
Рийс взе собствената си порция — значително по-малка от неговата — и се настани до него. После вдигна чаша, чукна неговата и отпи.
— Е? Как е?
Броуди лапна първата хапка и се облегна назад.
— Имаш адски интересно лице — започна той. — Вълнуващо. Особено огромните тъмни очи. Но — продължи той, когато му се стори, че Рийс се отдръпна леко — може би наистина готвиш по-добре, отколкото изглеждаш.