— Преди имах. Все още е на поправка.
Каквато и да бе причината, погледът на Рийс и нервното й потръпване бяха обезпокоителни.
— Казах ти да избереш каквото искаш за днешната супа, нали? — делово попита Джоуни. — Ако някои от подправките ги няма в кухнята, направи списък. А аз ще си помисля дали да ги поръчам. Но ако не ти стига смелостта да ме попиташ направо, поне недей да си мърмориш под носа.
— Добре.
— Морска сол — изсумтя Джоуни и отиде да си сипе кафе.
От тази част на кухнята можеше да огледа добре Рийс, без да й се натрапва. Момичето беше доста бледо, с тъмни кръгове под очите.
— Май почивният ден не ти се е отразил особено добре — отбеляза Джоуни.
— Никак дори.
— Мак каза, че си изкачила Малкото ангелче.
— Да.
— Видях те да се връщаш с Броуди.
— Сблъсках се с него на пътеката.
Джоуни отпи от кафето.
— Ръцете ти треперят ужасно. Страх ме е, че накрая ще се порежеш, вместо да накълцаш морковите.
Рийс остави ножа и се завъртя.
— Джоуни, видях… — започна тя, но веднага млъкна, тъй като Броуди влезе в ресторанта. — Мога ли да си взема почивката?
Нещо става, помисли си Джоуни, като видя как Броуди спира и изчаква Рийс. Нещо не е наред.
— Давай — отговори тя лаконично.
Рийс не се затича, но се движеше адски бързо, с приковани в лицето на Броуди очи. Сърцето й биеше лудо. Ръката й се протегна към неговата, когато все още се намираше на около два метра от него.
— Намерихте ли?…
— Хайде да излезем навън.
Тя кимна, а и не можеше да направи друго, тъй като Броуди вече я дърпаше, към вратата.
— Намерихте ли я? — повтори Рийс. — Кажи ми! Знаем ли коя е?
Броуди продължи да върви, стиснал здраво ръката й. Заобиколиха сградата и застанаха на стъпалата към апартамента на Рийс.
— Не намерихме абсолютно нищо.
— Но… сигурно я е хвърлил в реката — каза бързо тя.
Беше си представяла как убиецът изхвърля трупа в реката безброй пъти през нощта.
— О, Господи, хвърлил е трупа в реката!
— Не казах „никого“, Рийс. Казах „нищо“.
— Трябва да е… — гласът й секна, тя си пое дъх и заговори внимателно. — Не разбирам.
— Отидохме до мястото, където твърдиш, че си ги видяла. Огледахме целия район от няколко посоки. Отидохме до петте най-близки хижи. Празни са и няма следа някой изобщо да е влизал в тях.
Сърцето й се сви.
— Може да не са отседнали в хижа.
— Така е. Но все някак трябва да са стигнали до мястото, където си ги видяла. Никъде нямаше следи.
— Отишли сте на погрешно място.
— Не, не сме.
Тя се сви зиморничаво, но това, което предизвикваше студените тръпки, не бе пролетният вятър.
— Не е възможно. Бяха там. Караха се, сбиха се той я уби. Видях го!
— Не твърдя обратното! Просто ти обяснявам, че в района няма нищо, което да подкрепи думите ти.
— Той ще се отърве безнаказано. Ще си замине и ще си живее живота спокойно — тъжно пророни Рийс и седна на стълбите. — Защото аз съм единственият свидетел. Но не мога да направя абсолютно нищо.
— Светът винаги ли се върти около теб?
Тя вдигна очи, разкъсвана между ужаса и мъката.
— А ти как би се почувствал, мамка му? Може би просто ще скръстиш ръце и ще забравиш за случилото се. Е, направих каквото можах, ще си кажеш, а сега ще пийна една бира и ще се изтегна в хамака.
— Прекалено рано е за бира. Шерифът ще провери досиетата на изчезналите. Ще отиде до ранчото за туристи, ще посети пансионите, къмпингите и лагерите. Има ли по-добър начин за действие според теб?
— Не ми е работа да предприемам действия.
— Нито пък моя.
Тя скочи на крака.
— Защо Рик не дойде да говори лично с мен? Защото не вярва, че съм видяла убийство, нали? — сети се тя, преди Броуди да успее да отговори. — Смята, че си измислям.
— Ако искаш да знаеш какво мисли, попитай го. Казвам ти каквото знам.
— Искам и аз да отида на място. Да се уверя с очите си.
— Твоя си работа.
— Но не знам как да стигна. Ти вероятно си последният човек, когото искам да моля за услуга, но пък си единственият, за когото съм сигурна, че не е убил жената. Освен ако летенето не влиза в безбройните ти таланти. Свършвам работа в три. Можеш да ме вземеш оттук.
— Мога ли?
— Да, можеш. И ще го направиш. Защото си не по-малко любопитен от мен.
Рийс бръкна в джоба си, извади смачкана десетдоларова банкнота и я набута в ръката му.
— Ето. За бензина.
След тези думи тръгна бързо към ресторанта, като остави Броуди вторачен в десетачката, едновременно развеселен и раздразнен.
8.
Рийс остави супата да ври и, тъй като кръвта й кипеше, започна списъка с продуктите, които бе редно да присъстват във всяка кухня.