Петзвезден ресторант, непретенциозно заведение в малко градче, собствена кухня. Какво значение имаше, мамка му? Храната си беше храна и трябваше да бъде идеално приготвена.
Сетне приготви няколко поръчки за хора, които по неясни причини искаха бизонски хамбургери преди обяд. Запълни времето между поръчките, като изтърка хубаво кухнята.
Стоеше на колене и миеше плочките под мивката, когато Линда-Гейл клекна до нея.
— Да не се опитваш да изкараш всичките си колеги мързеливи негодници? — попита я тя.
— Не. Просто искам да съм заета с нещо.
— Добре, когато приключиш с миенето тук, защо не отидеш в моята къща и да се захванеш с нея? Да не си ядосана на Джоуни?
— Не. Ядосана съм на света. На целия проклет, шибан свят.
Линда-Гейл хвърли поглед през рамо и сниши глас.
— Мензисът ти ли дойде?
— Не.
— Е, и аз имам един-два дни месечно, когато побеснявам срещу целия шибан свят. Мога ли да ти помогна с нещо?
— Можеш ли да заличиш последните двайсет и четири часа?
— Вероятно не — отвърна келнерката, като разтри гърба на Рийс нежно. — Но имам шоколад в чантата.
Рийс въздъхна и пусна парцала в кофата със сапунена вода.
— Какъв вид шоколад?
— От онези малките, в златни опаковки, които слагат на възглавниците в хотела. Мария — една от камериерките — ме снабдява.
Рийс се усмихна измъчено.
— Да, не са лоши. Благодаря, може би…
— Рийс — гласът на Джоуни, рязък и хладен, я изкара изпод мивката. — Ела в кабинета ми след минута.
Рийс и Линда-Гейл се спогледаха. Очите на келнерката бяха изпълнени със съчувствие. Рийс се надигна и последва Джоуни към малкия кабинет.
— Затвори вратата. Току-що се обади синът ми. Шерифът се отбил в ранчото и задавал въпроси. Очевидно издирвал някакви хора, най-вече една жена. Не споделил много с Ло, но не съм отгледала глупак, така че синът ми си направил съответните изводи.
Джоуни се приближи до малкия прозорец и го отвори, преди да извади пакета с цигари от джоба си.
— Рик споменал, че някой е видял нещо да се случва на тази жена. И този някой се намирал на Малкото ангелче. Тъй като и аз самата не съм глупачка, реших, че този някой си ти.
— Шерифът ме помоли да не казвам и дума, докато разследва, но след като не е намерил нищо… Видях как мъж убива жена. Удуши я. Бях прекалено далеч, за да помогна. Не можех да направя абсолютно нищо. А сега шерифът не може да открие и следа. Сякаш никога нищо не се е случило.
Джоуни издиша струя дим.
— Каква жена?
— Не знам. Не я познах. Не я видях много добре. Лицето й… и неговото… но видях… видях…
— Не изпадай в истерия — строго й нареди Джоуни. — Седни, но не изпадай в истерия.
— Добре — кимна Рийс, като избърса сълзите от лицето си. — Видях ги. Видях какво й направи. И бях единственият свидетел.
Ботушите й удряха по земята.
Баскетболни маратонки „Найк“ със сребърния знак на фирмата пред вратата на килера.
Черно яке и оранжево ловджийско кепе.
Тъмносив анцуг с качулка, огромен черен пистолет.
— Бях единственият свидетел — повтори тя. — Но не видях достатъчно.
— Каза, че двамата с Броуди сте били на пътеката.
— Той беше по-надолу и не видя нищо. Върна се горе с мен, но вече нямаше нищо за гледане.
Рийс се приближи към прозореца, тъй като не й достигаше въздух.
— Не са халюцинации.
— Не съм си помислила, че халюцинираш? Но щом си толкова разстроена, защо не си взе почивен ден?
— Почивах вчера и виж какво стана. Ло каза ли… имало ли е някаква жена в ранчото?
— Всички гости и служители на ранчото са си там.
— Разбира се.
Без да е сигурна дали трябва да изпитва облекчение или ужас, Рийс затвори очи.
— Разбира се, че са там — повтори.
Линда-Гейл почука на вратата и я открехна.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, но се натрупа доста работа.
— Кажи им да почакат — нареди Джоуни и замълча, докато вратата отново да затвори. — В състояние ли си да довършиш смяната си?
— Да. Бездруго предпочитам да съм заета с нещо.
— Тогава отивай да готвиш. А междувременно, ако нещо те измъчва, тегли една майна на Рик Марсдън. Винаги можеш да дойдеш да поговориш с мен.
— Благодаря. Имам чувството, че някой е усукал червата ми на въже.
— Не съм изненадана. Но би трябвало да се чувстваш малко по-добре, след като сподели с някого.
— Така е. Ако те попитам… питах Броуди, но той е приятел на шерифа… ако те попитам, ще ми кажеш ли какво мислиш за Марсдън? Имам предвид способностите му на ченге.
— Мнението ми е достатъчно добро, за да гласувам за него два пъти. Познавам и него, и Деби от дванадесет години, откак се преместиха тук от Шайен.