— Защо?
— Вече знаеш, че като ченге съм по-добра от теб, затова не ми пука какво ще ѝ кажеш — засмя се Кайли. — Стига само да не реши да пита съпруга ми. Спенс определено е против да получа постоянно назначение в отдела.
Консултативният съвет в главата ми бе свикан на спешно заседание. Спенс знае, че така и не успя да преодолееш раздялата с Кайли. Ти си заплаха. Той не иска да прекарваш по шейсет часа на седмица с жена му.
За мен отговорът беше ясен, но трябваше да го чуя лично, затова попитах:
— И какъв точно е проблемът на Спенс с назначението ти?
— Спенс иска да забременея — отговори тя. — Почти ме склони, когато се появи предложението от отдел "Специални клиенти". Казах му, че това е работата, за която съм мечтала, и ако успея да я получа, ще се наложи да поотложим бебето с няколко години.
Съветът бързо прегрупира силите си. Спенс не се конкурира с теб, а с работата ѝ. Ако тя остане като твой партньор, няма да забременее. А сега какво да кажем на Кейтс?
В зоната пред хотела, обозначена с "Паркирането забранено", бяха спрели цяла редица лимузини. Наложи се три пъти да включа сирената, преди шофьорът най-отпред в редицата въобще да се сети да ме погледне, и още два пъти, преди да потегли с нежелание и да ми освободи мястото си.
Слязохме от колата.
— Каква ще е тактиката? — попита Кайли. — Ти си старшият. Искаш ли да остана настрана, или да скачам в случая с двата крака?
— Тук няма старши и младши партньори — отговорих аз. — Тук си, защото си добро ченге. Освен това Кейтс каза, че жертвата е холивудски продуцент, а ти имаш допълнителното предимство да си омъжена за човек от бизнеса, затова сигурно знаеш какво прави тези хора такива, каквито са.
— Шести, имам новина за теб — поклати глава Кайли. _ Никой не знае какво, по дяволите, прави тези хора такива, каквито са.
8
— Всички по местата! — нареди асистент-режисьорът.
Хенри Мюленберг си пое дълбоко дъх. Най-сетне беше успял да поеме отново контрола над ситуацията. На десет метра от него, облечен в елегантен винтидж смокинг с черна яка в стил Казабланка, Хамелеона си мислеше същото.
— Клапа!
Клапата щракна и асистент-режисьорът извика:
— Бекграунд, начало!
Хамелеона и деветдесет и деветима други гости на сватбата веднага влязоха в роля и започнаха да си говорят небрежно, да се смеят, да отпиват от чашите си и всичко това, без да издават и звук.
— Начало! — извика Мюленберг.
Булката и младоженецът — Девън Уитакър и Иън Стюарт, излязоха на дансинга. Гостите престанаха да си говорят и се престориха на удивени и възторжени, когато щастливата двойка започна първия си танц.
Оркестърът си даваше вид, че свири. Музиката щеше да бъде добавена по-късно, едва в постпродукцията. Иън и Девън се завъртяха из стаята.
— Танци, танци, танци! — извика Мюленберг, очаквайки двойката да застане на предварително определените им места в кадъра. — И сега!
Еди Кобърн влезе в кадър, облечена в чифт широки панталони с висока талия в стил Катрин Хепбърн и свободно падаща копринена блуза с цвят на шоколад.
— Я виж ти! — извика тя и насочи деветмилиметровия "Зигзауер Про" към двойката. — Бившата мисис Минети най-накрая има случай да се запознае с настоящата мисис Минети.
Тълпата реагира с подобаващ ужас. Мюленберг погледна в монитора на близката камера. Еди Кобърн външно изглеждаше хладнокръвна и студена, но отвътре гореше от ярост. "Едва ли се затруднява да изиграе ревнивата бивша съпруга", помисли си Мюленберг, но независимо от всичко тя се представяше блестящо.
Иън се обърна към нея, очите му бяха изпълнени по-скоро с гняв, отколкото със страх.
— Остави оръжието, Карла. Ако това е поредната ти мелодрама… — започна той.
Еди стреля в булката — веднъж, втори път. Кръвта изби по дантеления корсаж на сватбената рокля и Девън се свлече на пода. Иън извика и се втурна към Еди. Тя стреля отново. Предната част на бялата му риза се обагри с кръв. Той се препъна, тя стреля отново. Иън рухна на пода и струя алена кръв заля дансинга.
Филмовата смърт беше впечатляваща и Хенри беше успял да я улови и с четирите камери.
— Край! — изкрещя той. — Идеално!
Асистент-режисьорът помогна на окървавената булка да се изправи.
— Иън, имаш ли нужда от помощ? — обърна се той към падналия актьор.
Иън Стюарт не отговори. Бореше се за глътка въздух и се давеше; в гърлото му се събираше кръв, която започваше да се стича от отворената му уста по паркета на дансинга.