— Стига, Зак — прекъсна ме Кайли, — мисля, че можеше да се обади в лабораторията още докато беше на местопрестъплението. Според мен някои ченгета са прекалени буквояди.
— Сърдиш му се за това, че е буквояд? Кайли, човекът е по-скоро учен, отколкото полицай. Цялата му работа е в това да бъде…
— Хванах ли те! — ухили се тя или поне усмивката ѝ започна като хилене, след което прерасна в глупав момичешки кикот. — Да не мислиш, че наистина имам проблем с ченгетата, които си вършат работата по учебник?
— Съжалявам, носи ти се славата, че имаш навик да работиш своеволно — отвърнах аз.
— Такава бях някога. Новото ми "аз" на практика е момиче скаут. Мисията ми е да играя по правилата и адски да впечатля капитан Кейтс, за да стана твой постоянен партньор за следващите няколко години.
И да не забременееш.
Завих на изток по 59-а улица покрай "Блумингсдейл" и пресякох Трето авеню. Мостът на 59-а улица, водещ към Куинс, беше право пред нас.
— Значи няма да се връщаме обратно в офиса — отбеляза Кайли.
— Кейтс се обади. Имало стрелба в "Силвъркъп Студиос".
— Господи! Спенс е там.
Когато за пръв път видях снимката на Спенс Харингтън на мобилния телефон на Кайли, докато учехме в академията, той беше пробиващ телевизионен сценарист и нейно бивше гадже. Десет години по-късно той беше вече изпълнителен продуцент на хитов полицейски сериал, който се снимаше тук, в Ню Йорк.
Щеше ми се да мога да кажа, че го мразя, но Спенс е свестен тип. Тогава Кайли го беше зарязала, защото преследваше кариерата си в полицията, а той се беше забъркал с кокаин. Само че Спенс не искаше да се откаже от нея толкова лесно и без да каже нито дума, беше влязъл в клиника за лечение на зависимости. Двайсет и осем дни по-късно той се беше появил отново чист от кокаина и отчаяно беше помолил Кайли да му даде втори шанс. Тя го направи и трансформацията му се оказа забележителна. Година по-късно вече бяха женени.
В мига, в който ѝ казах за стрелбата в "Силвъркъп", Кайли се превърна от кораво ченге в притеснена съпруга.
— Извинявай — успокоих я аз, — не ти казах, че жертвата е Иън Стюарт. Не знаех, че Спенс работи в "Силвъркъп".
— Работи по нов сериал — каза тя и напрежението видимо изчезна от лицето ѝ. — Отново полицейски сериал, но е много добър. В сряда вечерта ще излъчат пилотния епизод пред холивудските знаменитости. Всичко е част от рекламното послание "Сподели удоволствието да снимаш в Ню Йорк", което кметът се опитва да наложи.
— Кметът яко е загазил — отвърнах аз. — Споделянето на това удоволствие току-що придоби ново значение.
Тя извади телефона си и натисна бутона за бързо набиране.
— Хей, бебчо, аз съм. Добре ли си?
Нямаше нужда да съм детектив, за да се досетя кой беше "бебчото".
— Спенс е добре — обърна се тя към мен.
— Кажи му здрасти и от мен — кимнах аз.
— Зак ти праща здрасти. Знаеш ли, че в студиото е имало стрелба? — попита тя, след което последва пауза.
— Тогава защо не ми звънна, за да не се тревожа за теб? — продължи тя, след което последва още по-дълга пауза. — О, не съм си проверявала имейла. Другия път звънни. Зак няма да има нищо против.
— Какво няма да имам против? — попитах аз.
— Спенс не се обадил, защото е първият ми ден на новата работа и не искал да ни притеснява — осведоми ме тя.
— Не ни притесняваш, Спенс! — извиках аз.
— Двамата със Зак сме в колата — обясни тя. — В момента сме на моста и… готов ли си да го чуеш? Натовариха ни със случая с Иън Стюарт.
Последва по-дълга пауза, в която Спенс говореше.
— Добър съвет! — съгласи се Кайли — Благодаря. И аз те обичам — каза тя и затвори.
— Какъв точно добър съвет ти даде Спенс? — заинтересувах се аз.
— На площадката се носел слух, че стрелбата е случаен инцидент, но той самият не го вярвал.
— И защо?
— Каза, че по задници като Иън Стюарт не стрелят случайно.
13
Преди да се превърне в център на филмовата индустрия в Ню Йорк, студиото "Силвъркъп" е било хлебопекарна. Не се шегувам. До началото на 80-те години на XX век "Силвъркъп Уайт" бил производител на едни от онези меки като сюнгер хлебчета за сандвичи, които се правели предимно от брашно, вода и въздух и представлявали голям хит за поколението на родителите ми.
Но както писаха някои вестници още тогава, някой най-сетне осъзнал, че има повече хляб в правенето на филми, отколкото в правенето на… хляб. Така се и оказало, защото трийсет години по-късно "Силвъркъп" вече е най-голямата филмова продуцентска компания на Североизтока.