Единствената следа от някогашната му слава беше вечният знак "Силвъркъп", който все още се извисяваше високо в небето, точно над моста, водещ към "Куинс". Единственото, което бяха направили, бе да променят надписа "хляб" със "студио".
Завих надясно по отбивката за изход от магистралата и преминах покрай редица складове, ремонтни работилници и други грозни индустриални постройки, типични за Лонг Айланд. Три полицейски коли от 108-о управление вече бяха паркирани пред комплекса на 22-ра улица и един униформен полицай ми направи знак да мина през предната врата.
Боб Райцфелд ни чакаше на паркинга. Той е бивш лейтенант от полицията, който обича да се хвали, че единственото нещо, което не му се удава в този живот, е да стои без работа. Беше се пенсионирал с максимална пенсия, беше опитал да играе голф и тенис, както и да ходи за риба, но нито едно от тях не му се беше понравило и само три месеца след пенсионирането беше подписал договор за частна охрана в "Силвъркъп Студиос" за петнайсет долара на час. Две години по-късно вече си беше извоювал началническото място.
Слязох от колата и двамата си стиснахме ръцете.
— Радвам се, че си тук, Зак. Не ни достигат хора, които кметът да навиква — започна той.
— Сигурен съм, че не е много доволен от случилото се _ отбелязах аз.
— Много ясно. Това е първият ден от седмицата "Холивуд на Хъдсън". Кметът крещи и твърди, че щял да смени името на "Убийства на Хъдсън", но проклет да съм, ако дръзна да поправям Негова Чест, когато е подпалил.
Кайли слезе от колата и Райцфелд ѝ хвърли бърз преценяващ поглед, след което полицейският му мозък бързо събра две и две.
— Чух, че Омар е в болнични, но не ми казвай, че това е новата ти партньорка.
— Да не би да се познавате? — попитах аз.
— Знам само, че тази млада дама е мисис Спенс Харингтън, но съм чувал доста и за детектив Кайли Макдоналд — отвърна той и се обърна към нея. — Е, как е в отдел "Специални клиенти" на Нюйоркското полицейско управление?
— Днес е първият ми ден, но не ме оставят да скучая — каза тя.
— Подготви се за бойно кръщене с огън. Тялото е в Студио X, на две минути пеш от тук. Ще ви разкажа основното по пътя — каза той и тръгна към студиата, разположени откъм Четиридесет и трето авеню. Двамата с Кайли го последвахме.
— Жертвата е Иън Стюарт. Всичко, което сте чели във вестниците за него, в смисъл че бил абсолютен задник, е вярно. Наближава шейсетте и би трябвало вече да се приготвя да играе роли на дядовци, но все още се мислел за достатъчно секси, за да е в главната мъжка роля. Не можел да си държи дюкяна закопчан и налитал на всичко по-младо, което се върти наоколо, а и се носи слух, че не бил особено придирчив по отношение на половата принадлежност. Чукал се е с Девън Уитакър, младата звезда във филма, което никак не допадало на Еди Кобърн, другата звезда във филма, която е и последната му съпруга. Тази сутрин Еди направила голяма сцена, заключила се в караваната си, заради нея снимките закъснели с няколко часа. Накрая режисьорът отишъл да я освободи с лоста си и като казвам "лост", мисля, че се сещате какво имам предвид.
— Кой е режисьорът? — попита Кайли.
— Някакъв младок от Германия — Хенри Мюленберг, когото наричат Мулето. Според слуховете дължи прякора си не толкова на това, че е адски упорит, а на анатомичните си дадености. И като се има предвид, че е чукал съпругата на жертвата само преди няколко часа, това автоматично го прави интересен за разследването. Но той е добре "напудрен", затова няма да получите много от него, докато носът му не се изчисти от белия прах.
— Какво можеш да ни кажеш за стрелбата? — попитах аз.
— Оръжейникът на студията е опитен професионалист. Името му е Дейв Уест. Занимава се със сценични оръжия повече от двайсет години. Той дал на Еди деветмилиметров "Зиг Про", който би трябвало да е зареден с халосни патрони. Тя стреляла два пъти в Уитакър и нямало никакъв проблем. След това стреляла още два пъти в Стюарт и сякаш по чудо убила развратното невярно копеле, за което е омъжена. Еди твърди, че не е знаела, че пистолетът е зареден с истински патрони.
— Мислиш ли, че е знаела? — попита Кайли.
— Не. Крила се е в караваната си цяла сутрин. А и няма такава сума, която би могла да убеди човек като Дейв Уест да сложи истински патрони в пистолета. Мисля, че някой от снимачната площадка се е добрал до него и е сменил пълнителя.