— Това въобще възможно ли е? — попитах аз.
— Не е, ако Дейв си вършеше работата по учебник — отвърна Райцфелд. — Но жена му е тежко болна и вниманието му невинаги е насочено изцяло към работата. Миналия месец го хванах, че е забравил един от оръжейните шкафове отворен, и му четох конско за това. Закле се, че няма да го допусне отново, но както казах, жена му е зле и невинаги е в състояние да се съсредоточи върху онова, което върши.
Озовахме се право пред гигантските врати на Студио X.
— Грешката е моя — отбеляза Райцфелд. — Ако бях наблюдавал Дейв по-внимателно, това нямаше да се случи.
— Боб, наоколо обикалят хиляди хора. Не можеш да отговаряш за всеки един от тях — отвърнах аз. — Как може да се самообвиняваш?
— Аз съм шеф на охраната, Зак, а това включва и безопасността при боравене с огнестрелно оръжие — отвърна той. — Няма никакво значение дали се самообвинявам, или не. Някой така или иначе ще ме обвини. Това е шоубизнес — лайната винаги намират начин да изплуват.
14
Бях свикнал да се мотая из снимачните площадки още от дете. Майка ми беше гримьорка, а аз бях само на няколко години, когато реших, че вече съм твърде голям за бавачка, а тя не искаше да ме оставя сам вкъщи, затова след училище винаги ходех при нея, докато снимаха някоя реклама, музикален клип или филм.
От малък тя ме беше научила на всичко, което трябваше да знам, за да разбера хората от шоубизнеса. "Те живеят с мисълта, че акото им мирише на шоколадови бисквити. Не е така, но се чувстват по-добре, ако и ти се преструваш, че е истина."
Покрай работата ми в отдел "Специални клиенти" бях се срещал с много хора, които бяха убедени, че са истински Божи дар за този свят. Мога да ги усетя какви са от километър, но съветът на мама направи работата ми много по-лесна.
Аз, Кайли и Боб преминахме през вратите в Студио X, което е приблизително с големината на един квартал. За холивудските мащаби не е кой знае какво, но за стандартите на Ню Йорк си е доста впечатляващо.
Зад камера имаше около четиридесет души и всички те ни огледаха внимателно, докато си проправяхме път през кабели, стойки за прожектори и тонколони. Спряхме се в края на снимачната площадка, която представляваше банкетна зала с наредени в полукръг маси, пълни с порцеланови съдове за хранене, кристални чаши и екзотични цветя. Поне на такива приличаха, когато ги заснемеха на филм. В действителност всичко беше пластмасово. В средата на централната маса се издигаше пищно декорирана пететажна сватбена торта, която знаех, че трябва да е от стиропор, защото сметаната никога не би издържала на високите температури под прожекторите.
— Елате да се запознаете с младоженеца — каза Боб. — Тук на дансинга е.
Около стотина статисти в смокинги и дълги рокли стояха отстрани и си говореха. Бъбренето им премина в шепот, докато ни гледаха как си слагаме хартиени калцуни, преди да пристъпим внимателно към локвите кръв.
Иън Стюарт лежеше по гръб. Гримасата, замръзнала на лицето му, бе запечатала последната му емоция. Приличаше на нещо средно между "О, господи!" и "Какво, по дяволите?", но може и да грешах. Мъртвецът си личи отдалеч, а Иън със сигурност беше по-мъртъв от всякога.
На местопрестъплението ни чакаше друг следовател — Маги Арнолд, млада, красива и далеч по-дружелюбна от Чък Драйдън. Бяхме флиртували и друг път, когато се бяхме засичали на местопрестъпление, и сега тя ме дари с огромна усмивка още щом ме видя. Запознах я с Кайли и поисках да ми каже в едно изречение какво точно се е случило.
— Май ще мога да събера всичко в едно изречение — каза тя. — Отнесъл е два куршума от деветмилиметрово оръжие, един в гърдите и един в гърлото. Кръвта му е изтекла доста бързо.
— Оръжейникът твърди, че е заредил пистолета с халосни патрони — отбеляза Кайли.
— И аз му вярвам — отвърна Маги. — Взехме отпечатъци от оръжието. Отвън целият пистолет е покрит с пръстови отпечатъци, които вероятно ще съвпаднат с тези на Еди Кобърн, но пълнителят и останалите патрони са били избърсани внимателно. Ако оръжейникът последен е пипал пистолета, по пълнителя би трябвало да са неговите отпечатъци.
— Значи Дейв казва истината — обади се Боб. — Някой е сменил пълнителя.
— И този някой може все още да е тук — допълних аз. — Колко време след стрелбата затворихте студиото?
— Не достатъчно бързо. Отначало настана хаос, след това някой се обадил на 911. Бяха минали почти десет минути преди да ми се обадят по радиостанцията, и аз наредих да заключат и да не пускат никого да излиза. Човекът, когото търсим, е имал предостатъчно време, за да се измъкне — обясни Боб.