— Не съм много сигурен дали това има някакво значение — заявих аз. — Който и да е сменил пълнителя, може да е напуснал мястото много преди стрелбата.
— Съмнявам се — намеси се Кайли.
— И защо?
— Огледай се наоколо — каза тя и направи широк жест с ръка по посока на богато украсената бална зала, преминавайки през стотината изтупани в костюми, докато накрая показалецът ѝ спря върху потъналото в локва кръв тяло. — Това е класическа кинодрама. Спектакълът е прекалено грандиозен, за да бъде пропуснат. Обзалагам се с теб на пет долара, че който и да е сложил истински патрони в онзи пистолет, е останал, за да види как Иън Стюарт ще умре.
Не приех облога. Има нещо, което съм научил през годините за обзалаганията с Кайли, и това е, че тя почти винаги печели.
15
Добротата на Дейв Уест си личеше още от погледа му. Беше около петдесетгодишен афроамериканец с тъничък мустак над горната устна и почти никаква коса по главата. Имаше меко кръгло лице, което съм сигурен, че би грейнало, ако се усмихнеше, и кафяви очи, изпълнени с тъга и объркване. Въпреки това обаче си личеше, че е добър човек.
Предложих на Кайли да поеме разпита, но тя отказа.
— Не тук и не сега — отклони предложението ми тя.
Уест седеше на една маса в далечния край на студиото с недокосната чаша кафе пред себе си.
Двамата с Кайли се представихме и аз седнах срещу него, тя остана права отстрани.
— Разбирам, че сте притеснен. Може ли да поговорим? — попитах го аз.
— Вината е моя. Аз се издъних — отговори той.
— Дейв! — прекъсна го Райцфелд.
Хвърлих му един кос поглед и той вдигна ръце в знак на извинение.
— Съжалявам — извини се той, — но не мога да допусна да се самообвинява.
— Господин Уест — започнах отново аз, — моля, просто отговаряйте на въпросите ми. От колко време работите като сценичен оръжейник?
— Имам разрешително за ОПСХП от двайсет и три години и един месец.
— Какво е ОПСХП?
— Оръжия, приспособени за стрелба с халосни патрони — отговори той. — Има сценични оръжия и истински. Сценичните са безвредни, но не са автентични. Затова повечето режисьори предпочитат да използват истински оръжия, заредени с халосни патрони.
— Вие ли доставяте патроните?
— Понякога да, понякога не. Но аз имам пълен контрол над всички ОПСХП на снимачната площадка и винаги последната дума дали едно огнестрелно оръжие е безопасно за използване в сцена, е моя.
— Какво точно се случи днес?
— Пистолетът беше деветмилиметров "Зигзауер Про". Действието във филма се развива през четиридесетте години и ми трябваше пистолет от онова време. Това оръжие беше на доста години, но в отлично състояние. Аз лично го почистих и заредих пълнителя с халосни патрони — каза той и на лицето му се появи бледо подобие на усмивка. — Точно така, както вече ви казах, занимавам се с огнестрелни оръжия от двайсет и три години. Трудно може да объркаш халосен патрон с истински. Вие сте ченге, би трябвало да знаете. Халосните нямат оловен връх. Тези, които аз използвах, имаха пълнеж от червен памук в картонена тръбичка. Напълно безопасни са, освен ако не се стреля с тях наистина от много близко разстояние, но аз бях говорил с режисьора и знаех, че Еди ще бъде на около три метра разстояние.
— По кое време поставихте халосните патрони в пълнителя? — попитах аз.
— Между девет и девет и петнайсет сутринта. Трябваше да започнем снимки в девет и половина, но нещо се беше случило е Еди и се наложи да почакаме няколко часа.
— И къде беше пистолетът през това време?
— Има шкаф, който се заключва — каза той, след като се поколеба за миг.
— Бяхте ли го заключили? — поинтересувах се аз.
Долната му устна потрепери, а в очите му бликнаха сълзи.
— Оставих го на масата. Мислех, че снимките ще започнат всеки момент.
— Възможно ли е някой да е дошъл тук и да е пипал пистолета?
— Огледайте това място — кимна той. — Казват му оръжейна, но няма нито стени, нито врата, отворено е отвсякъде и е на шест-седем метра от масата с реквизита. Всеки може да дойде насам и да пипа всичко, но аз седях точно… — започна той и внезапно замлъкна, осъзнал нещо.
— Имало ли е момент, в който пистолетът не е бил пред погледа ви?
— За две-три, най-много пет минути, може би… — колебливо каза той.
— Колко време би отнело да се смени пълнителят?
— Пет секунди. Но кой и защо ще иска да го прави?
— Да речем, че някой е решил да го направи. Как би могъл предварително да знае кой е точният пълнител? Този, който би паснал на пистолета, който сте използвали?