Трегър беше дългогодишен приятел с кмета на града и един от най-големите поддръжници на идеята да се привлекат повече хора от шоубизнеса на Ел Ей в Ню Йорк. А като се има предвид, че беше един от собствениците на "Силвъркъп Студиос", това, което беше добро за Ню Йорк, беше добро и за Шели.
— Зак! — поздрави той, щом ме видя.
Бях се запознал с него преди година, когато бях отстранил един изперкал тип, преследвал една от младите му звезди. Не беше изненадващо, че ме помни.
Естествено, Кайли го познаваше лично, но двамата съвсем не се посрещнаха с прегръдки и въздушни целувки. Размениха си по едно сдържано кимване и Трегър пристъпи директно към работа.
— С какво мога да ви помогна? — попита той.
— Оръжейникът казва, че някой е успял да се добере до пистолета и е сменил пълнителя с друг, в който е имало истински патрони — обясних аз. — За начало ще ни трябват имената на всички присъстващи на снимачната площадка. Знам, че им се плаща на час, но ще трябва да ви помоля да не освобождавате когото и да било, преди да сме снели свидетелски показания от всички тук.
— Разбира се — отвърна той. — Нещо друго?
— Казаха ни, че цялата стрелба е заснета на филм — обади се Кайли. — Трябва да го видим.
Тази молба отне малко повече време, но накрая се съгласи при едно условие:
— Пускаме го само на Нюйоркската полиция и на никого другиго — заяви той. — Когато приключите, искам кадрите да бъдат прибрани и заключени. Бог да ни пази, ако се появят в YouTube.
— Благодаря — каза Кайли.
— Разбрах, че сте арестували Дейв Уест — попита Шели, — това необходимо ли е наистина? Съпругата на бедния човек е много болна.
— Наложи се да го арестуваме — казах аз. — Не мисля, че ще се отнесат прекалено сурово към него, но е добре да има адвокат.
— Вече съм му наел адвокат — отвърна Шели, — Пери Кезия, познавате ли го?
Кимнах. Всички познаваха Пери Кезия. Той не беше просто адвокат, беше най-добрият от най-добрите. Дейв щеше да се прибере у дома навреме за вечеря.
— Извинете ме — каза Трегър, след което пристъпи към снимачната площадка и се приближи до тялото на Иън Стюарт. Всички замлъкнаха и прекратиха заниманията си. Никой не помръдваше, никой не говореше, погледите на всички бяха насочени към него.
Продуцентът сведе глава и прошепна тиха молитва.
След малко се върна и застана лице в лице с нас двамата с Кайли.
— Истинска трагедия — каза той. — Но ако онова, което разправят за смъртта на Сид Рот, е вярно… — Той замълча за миг, сякаш самото изричане на думите на глас можеше да ги превърне в истина. — Ако онова, което разправят за смъртта на Сид Рот, е истина — каза той, снишавайки глас до шепот, — значи си имаме работа със заговор.
17
Двамата с Кайли все още обмисляхме казаното от Трегър — известен продуцент е мъртъв, вероятно убийство; нашумял актьор е бил застрелян само няколко часа по-късно, вероятно убийство. Съвпадението беше прекалено очевидно, а и детективите, разследващи убийства, никога не вярват на съвпадения.
— Май натиснах червеното копче, а? — попита Трегър.
— Какво имаш предвид? — погледна го с учудване Кайли.
— И двамата сте слаби играчи на покер. Мога да ви кажа, докато ви гледам, че Сид Рот, който е десет години по-млад от мен и в десет пъти по-добра форма, няма как просто да се е строполил и да е умрял от сърдечен удар, и то в първия ден на "Холивуд на река Хъдсън". Слуховете са верни, бил е отровен, нали?
— Шели, нали знаеш, че няма как да отговорим на този въпрос — прекъсна го Кайли.
— Добре, но кметът може. Аз съм човекът, който му помогна да докара хиляда холивудски величия в Ню Йорк, и аз съм първият, на когото той ще се обади, ако мисли, че животът на останалите деветстотин деветдесет и осем е изложен на риск — заяви продуцентът и извади мобилния си телефон.
— Остави го — помоли Кайли. — Очакваме резултатите от лабораторията, но по всичко изглежда, че Сид Рот е бил отровен.
— Мамка му! — процеди през зъби Трегър. — За сериен убиец ли става въпрос?