— Трябваш ми само да държиш фенерчето. Обещавам, че няма да те докладвам пред шефовете — пошегува се Хамелеона.
— Добре, добре — отвърна операторът и заслиза по металната конструкция, след което последва Хамелеона в нишата под основите ѝ.
— Можеш ли да слезеш тук и да държиш фенерчето насочено право към кутията с кабелите? — попита Хамелеона и посочи към трансформатора, захранван директно от подвижния генератор отвън.
Операторът изпъшка и клекна ниско.
— Побързай, защото коленете ми няма да издържат дълго на тази глу…
Ударът в тила беше бърз и точен. Операторът се срина сред кабелите. Беше в безсъзнание, но това нямаше да трае дълго.
— Сега ти трябва само малко витамин К — прошепна Хамелеона и заби иглата в мускула на дясната ръка, инжектирайки му кетамин. — Ти си дремни тук, а аз ще се кача горе да се заема с камерата — каза той и включи двата кабела обратно по местата им, за да възстанови аудио и видеосигнала.
Изкачи се до върха на металното скеле и сложи слушалките, които висяха окачени на камерата.
— Камера три! — чу се глас от продуцентската кабина в камиона, паркиран на цяла пресечка разстояние. — Брайън, там ли си?
— Тук съм — отвърна Хамелеона.
— За момент те изгубихме. Всичко наред ли е?
Хамелеона нагласи шапката си с лого на канал Е! и се настани удобно зад камерата.
— Всичко е идеално — отвърна той.
Точно по сценарий.
24
Лекси се беше настанила на дивана с кръстосани по турски крака. Лактите ѝ бяха опрени върху коленете, брадичката ѝ лежеше върху дланите, а погледът ѝ не се отделяше от телевизора, за да не пропусне нито една дума или движение на Райън Сийкрест.
Беше фанатично отдадена на страстта си по знаменитостите и въобще не ѝ пукаше кой знае за това и какво ще кажат хората. Дали бяха бляскави, или противни, дали бяха суперзвезди, или абсолютни задници, нямаше никакво значение, тя не можеше да им се насити. Това се отнасяше и за онези, които мразеше, онези, които искаше да убие.
Чинията със сиренето беше оставена на масичката за кафе пред нея и все още беше обвита в домакинско фолио. Двете чаши за шампанско също бяха приготвени. Лекси беше напълнила своята с безалкохолна бира. Шампанското определено щеше да почака в кофичката с леда до завръщането на Гейб.
Мобилният телефон в скута ѝ се събуди и тя го грабна. Съобщението я накара да се ухили детински: "Поздрав от Камера 3. DTB Luv". DTB беше "Не отговаряй на съобщението" и въпреки че ужасно ѝ се искаше да му пише, тя знаеше, че това е най-мащабната сцена на Гейб и в момента не трябваше да го разсейва.
Отпиваше на малки глътки от бирата си и гледаше как Райън се шегува със знаменитостите, докато нови и нови лимузини спираха пред червения килим. Това сигурно беше най-страхотната работа на света, а за капак водещият сигурно получаваше заплата от няколко милиона.
— Аз мога да го правя и без пари, Райън — извика тя към екрана. — По дяволите, дори бих си платила, за да ме пуснеш да го правя.
Беше родена и израснала в Индиана и семейството ѝ все още живееше там, но тя самата вече се възприемаше като нюйоркчанка. Гордееше се, когато чуеше големите звезди да споделят радостта си от фантастичната възможност да снимат филми и телевизионни предавания в Ню Йорк. Заради това беше и цялата шумотевица около тази Седмица на Холивуд на река Хъдсън. Е, може и да им плащаха, за да говорят такива неща, но що се отнася до нея самата, Лекси не мислеше, че преувеличават. Ню Йорк наистина беше най-готиното място на света.
— Внимавайте, хора! — обърна се Сийкрест към публиката си. — Идва най-одумваното, най-разискваното в "Туитър" лошо момче на Холивуд! Знаете за кого говоря, нали? Представям ви Брааааааааад Чък!
Кадърът превключи от лицето на Сийкрест към картина от по-далечна камера на нивото на улицата. По Шесто авеню бавно си проправяше път и се приближаваше дълъг "Хамър" с надут клаксон. Люкът на покрива беше отворен и Брад Чък стърчеше навън, стъпил върху задната седалка. За да нахъса тълпата още повече, той надигна бутилка водка, с която, както се говореше, никога не се разделял, вдигна въображаема наздравица към небето и отпи четири големи глътки. Феновете полудяха.
Камерата остана фокусирана върху Чък, докато гласът на Сийкрест коментираше извън кадър:
— Щом стигне дотук, ще го попитам, но доколкото познавам Брад Чък, мога да се хвана на бас на пет долара, че това не беше вода — каза той. — Я чакайте! Той подава бутилката на някого долу в лимузината.
Чък прибра водката, скри се за миг и след секунда се показа отново с еднометрова тръба в ръка.