Първото ченге беше само на три метра, когато между павилионите изскочи мотор и с бесен рев се устреми на изток по 51-ва улица.
— Проклятие! — изруга Брайнард. — Този е добър.
— Не е чак толкова добър като нас. Сега ще го пипнем. Команден център до всички — казах в микрофона аз, — затворете движението за всички превозни средства от Четиридесет и втора до Четиридесет и седма улица и от Девето до Трето авеню. Заподозреният е с яркозелен спортен мотоциклет "Кавазаки Нинджа".
Човекът на мотоциклета направи рязък десен завой и подкара в насрещното на Шесто авеню. Кавазакито се движеше с бясна скорост право към горящата лимузина.
— Гледай го това лудо копеле! — каза Брайнард. — Къде, по дяволите, отива?
— Няма значение — казах, — целият периметър е покрит. Невъзможно е да се измъкне.
И в този миг точно пред погледа ми кучият син направи невъзможното.
27
Застанал на върха на телевизионното скеле с коктейл "Молотов" в ръка, режисьорът Гейбриъл проведе един кратък разговор с изпълнителя на главната роля Гейбриъл.
— Това е ключовият удар. Имаш само един опит, но ти можеш да се справиш. Правил си го хиляди пъти.
Актьорът Гейбриъл извъртя очи. Хиляди? Беше успял да го направи както трябва само шест пъти, шест от трийсет и два опита. Хвърлянето на горяща бутилка по движеща се кола не е чак толкова лесно, колкото си мислят хората. С Лекси се бяха упражнявали, но без огън и вместо кола бяха използвали пазарска количка, отмъкната от паркинга на един супермаркет.
Той смяташе, че трябва да се поупражнява още малко, но тя беше заявила: "Не, изобщо не е добра идея да преиграваш с упражненията".
Бяха приготвили запалителната смес у дома и това се беше оказало абсурдно лесно — просто смесиха бензин със стиропор и изляха течността в стъклена бутилка.
Лекси, разбира се, се опита да усложни нещата.
— Добави и малко водка — предложи тя.
— Тя пък за какво служи?
— Може би за нищо. Приеми го като известен киносимволизъм. Брад Чък и водка, сещаш ли се?
"По дяволите!", беше си помислил той и бе добавил и чаша "Столичная".
Сега вече е време за шоу. Хамърът се приближаваше бавно по Шесто авеню.
— Начало! — извика режисьорът.
Щом бутилката отхвръкна от ръката му, разбра, че трийсет и третият опит щеше да бъде успешен. Хвърлянето беше перфектно, параболата беше перфектна, попадението също.
Взривът беше по-силен, по-ярък и по-зрелищен, отколкото беше очаквал. Щеше му се само да има повече време, за да остане и да се наслади на последната изява на Брад Чък, но щеше да я гледа по-късно вечерта на видеозапис.
Веднага щом се смъкна от високата платформа, Хамелеона смени светлосинята униформа с ярка тениска и хукна към кавазакито.
Димната бомба беше идея на Лекси. Бяха спорили за цвета на пушека. Той настояваше, че червеният дим ще е специално за ченгетата от отдел "Специални клиенти" на градската полиция, но тя му напомни, че ченгетата са в сини униформи.
— Синьо и червено прави лилаво — беше заявила тя. — Това ще е идеалният начин да им го начукаш на всички.
Никога не оспорвай логиката на Лекси. Така или иначе нямаше значение. Той се радваше на факта, че идеята ѝ е хрумнала, защото в крайна сметка се оказа, че димът му спаси задника.
Хамелеона знаеше наизуст всички известни сцени с мотоциклети в киното — Шварценегер с неговия "Харли Дейвидсън" Фат Бой в "Терминатор 2", Маккуин на "Триумф TR6" в "Голямото бягство", но сега щеше да си има своя сцена с "Кавазаки Нинджа".
Скочи ловко на седалката, натисна педала за газта и потегли. Повечето ченгета бяха успели да се придвижат отвъд загражденията, за да овладеят полуделите граждани, затова пътят му напред по Шесто авеню изведнъж се оказа чист.
Нямаше много време. Разполагаше с броени секунди, преди да успеят да блокират центъра на града от бряг до бряг.
На 48-а улица той се изправи върху мотоциклета, прехвърляйки цялата си тежест към предното колело, и се понесе към единственото място, което нямаше да се сетят да затворят.
Метрото.
Насочи мотоциклета към входа на метростанция D и подкара надолу по стълбите.
Повечето метростанции щяха да се окажат капан за идеята му, но фамилия Рокфелер бяха били така добри да построят огромна подземна галерия от двадесет декара точно под собствения си обширен комплекс от небостъргачи, където се намираха редица магазини, ресторанти и художествени галерии, свързани с бизнес сградите от Пето до Шесто авеню и от 48-а до 51-ва улица.
Мястото беше магнит за туристите. Там температурата целогодишно се поддържаше на едно ниво, беше най-удобният начин за придвижване на работещите в този район и разбира се, гениален изход за човек с мотоциклет, който се опитва да надхитри полицията.