— Пуснаха ме малко по-рано за това, че бях примерен летовник. Миналата седмица се върнах в града. Помниш ли старата ми квартира?
— Да. В Лонг Айланд, на Скилман Авеню, в живописната част.
Последва нова доза дразнещ смях.
— "Живописната част", това ми хареса. Защо не наминеш? Ще поседнем на верандата, ще пийнем кафе и ще погледаме как изгрява слънцето над задния ми двор.
— Майната му на изгрева, Мики! — каза Хамелеона. — Ще бъда там след час.
Той затвори и започна да се облича.
Лекси не помръдна от леглото.
— Какво става? — попита тя.
— Малко отклонение в сценария. Свързано е с територията — отговори той.
— Глупости! — извика тя. — Виж какво! Ти не искаше да дойда пред "Радио Сити" и да гледам на живо пиротехниката. Добре, от мен да мине. Но ако ще ходиш в Лонг Айланд посред нощ, вместо да се чукаш с мен, по дяволите, по-добре е да ми обясниш защо. Вече не съм просто момичето от щанда за пуканки, Гейб. Или и двамата сме заедно в това, или се оправяй с него сам.
— Извинявай, Леке — каза той и приседна на леглото до нея. — Знам, че ще се притесниш, и се опитах да ти го спестя.
— Недей. Никога не го прави. Кажи ми какво става — настоя тя.
— Говорил ли съм ти за Мики Пелц?
— Не.
— Той беше един от най-добрите в спецефектите, особено в експлозивите. Беше много добър във взривяването на разни неща, но си спестяваше това-онова и отклоняваше част от снимачния бюджет в своя джоб. Веднъж работил по филм за банков обир и трябвало да взривят брониран автомобил. Мики отговарял за взрива и решил да купи някакви евтини нелегални боклуци, вместо скъпи и качествени експлозиви. Бомбата избухнала предварително и един каскадьор изгубил ръката си, а Мики прекара четири години в затвора "Адирондак" в Рей Брук.
— И?
— Изглежда е излязъл по-рано, видял е изпълнението с "Молотов" по телевизията и е разбрал, че съм аз.
— Как е възможно?
— Коктейлът, който хвърлих, беше без фитил — каза Хамелеона. — Неколцина са хората от бизнеса, които го приготвят по този начин. Това беше един от запазените ефекти на Мики. Той ме научи как се прави и предполагам, че е свързал две и две.
— Е, и какво иска от теб? — попита Лекси. — Споменаване във финалните надписи?
— Мен ако питаш, иска малко пари и ще обещае да запази теориите за случилото се за себе си — отвърна Гейб.
— Изнудване.
— Той не използва точно тази дума, но и аз си го помислих.
— И май няма да са само няколко долара, нали?
— Изнудваните живеят с илюзии, затова си мисля, че началната му цена ще е някъде между нелепо и безумно Много.
— Имам още един въпрос — каза Лекси.
— А аз вече съм готов е отговора. Не, не можеш да дойдеш. Но ти си го знаеше още преди да попиташ.
Тя скочи от леглото и го прегърна. Беше все още гола и избледняващият мирис на любов продължаваше да витае във въздуха. Той обгърна раменете ѝ с ръце и я притисна силно към себе си.
— Ти си човек, за когото чашата винаги е наполовина празна — прошепна тя, — а за мен тя винаги е наполовина пълна.
— Разбира се — отвърна той и я целуна нежно по врата. — Ти си човек, чиято чаша винаги прелива. Какво искащ да кажеш с това?
— Това е най-хубавото нещо, което би могло да ни се случи — отвърна тя. — Малкото ти пътешествие до квартирата на Мики може да се окаже невероятна сцена. Нов обрат в сценария. Дори ние не го очаквахме, а все пак ние го написахме.
Веднага щом го изрече, той разбра, че е права.
— Ето затова те обичам — отвърна той. — Не мога да повярвам, че не го прозрях веднага, но ти просто го закова! Хайде да напишем сцената.
— Ти и аз? — попита тя.
— Че с кой друг бих могъл да го напиша? — отвърна той и я притисна към гърдите си, целувайки косата ѝ, носа ѝ и накрая устните ѝ. — Ние сме страхотен екип, нали?
31
Най-накрая имахме нещо, върху което да стъпим, за да започнем разследването — снимки на убиеца. Изпратихме двама двуезични детективи — Елен Добрин и Джейсън Гарза, в Бронкс да събудят сервитьора от хотел "Реджънси" Рафе.
Показали му снимката на мнимия оператор от канал Е! и го попитали дали му напомня на помощника в кухнята от сутринта.
— Този е някакъв възрастен бял тип — отвърнал Рафе, — на другите двама детективи казах, че онзи беше млад латиноамериканец.
— Да, сър — намесила се Добрин, — но представете си, че това е дегизировка. Да речем, че бялата коса е перука. Представете си, че помощник-келнерът също е бил дегизиран. Забелязвате ли някакви прилики между двамата? Имам предвид неща като ръст, телосложение, стойка?