— Какво е това якото, което трябва да видя? — поинтересува се той.
— Това — отвърна Мики и му показа малък хромиран цилиндър с големината на химикалка фенерче. — Това е детонатор, който се освобождава с натиск. Гледай какво става, когато го натисна — каза Мики и натисна сребрис тия бутон на върха на цилиндъра, задържайки го неподвижно с палец.
— Нищо — отбеляза Гейб. — Нищо не стана.
- Именно. Познай обаче какво ще стане, ако си вдигна палеца.
На Гейб не му се наложи да гадае. Знаеше добре. Понечи да се изправи.
— Не мърдай! — предупреди го Мики. — Седалката на фотьойла е натъпкана с С4. В мига, в който освободя бутона, взривявам ти задника и те пращам право в отвъдното.
33
— Мик, ти сериозно ли? — попита Гейб.
— Сериозен съм като смъртта — безизразно заяви Мики.
— Какво, по дяволите, става? Защо искаш да ме взривиш?
— Не искам да те взривявам — отвърна Пелц. — По-скоро ми се ще да си поговорим по работа.
— Няма проблеми — каза Гейб, — говори.
— За начало, освободи се от пистолета. Където и да го криеш, извади го и го остави на пода. Ако ме гръмнеш, ще си мъртъв половин секунда след мен.
— Добре, само се успокой — отвърна Гейб. — Искам да кажа, недей да се успокояваш чак толкова. Просто продължавай да натискаш здраво този бутон.
Посегна към вътрешния джоб на якето си и извади валтера, след което го плъзна по пода към Мики. Пелц го вдигна и го сложи върху тезгяха пред себе си.
— Всичко наред ли е вече? — попита Гейб.
— Засега да.
— Добре, нека поговорим по работа тогава.
- Не ти се обадих, за да те изнудвам, Гейб. Сигурно това си помислил отначало, но то не е в стила ми — започна Пелц.
Хамелеона само кимна.
— Паметта ми е желязна — продължи Пелц. — Преди осем години направихме заедно няколко епизода от "Семейство Сопрано". Помня, че бяхме на снимки в Джърси, размотавахме се заедно и ти ми спомена, че имаш идея за филм: човек, който избива куп задници от филмовия бизнес.
— Половината от хората, работещи в този бизнес, рано или късно стигат до същата идея — отбеляза Гейб.
— В затвора може и да не ми е достигало слънце, Гейб, но не съм оглупял. В онзи ден двамата с теб си говорихме за начините, по които можеш да убиеш разни хора. Един от тях беше да се подменят халосни патрони с истински. Интересно съвпадение е, че си бил на снимачната площадка днес, когато Иън Стюарт е бил убит тъкмо по този начин.
— Но това не значи, че имам нещо общо — отбеляза Гейб.
Пелц само изръмжа неопределено и продължи:
— Интересно е и това, че коктейлът "Молотов", хвърлен тази вечер по Брад Чък, беше без фитил — същият, който баща ми ме научи да правя. Същият, който аз ти показах. Освен това на ръст изглеждаш досущ еднакъв с човека, който го хвърли.
— Имам среден ръст и средно тегло, подобно на милион други мъже — отбеляза Гейб.
— Но се обзалагам, че точно ти стоиш зад затриването на тези нещастници днес.
— Не съм аз, Мик, кълна се.
— Тогава защо дотича толкова бързо тук, и то посред нощ? И защо си донесъл пистолет? — попита Пелц. — Нали ти казах, целта ми не е да те изнудвам.
— А тогава защо ме извика? — попита Гейб.
— Защото искам и аз да се включа — каза Пелц. — Помниш ли финала, който ти предложих за филмовия ти проект? Да събереш стотина от онези задници на едно място и да ги вдигнеш във въздуха? На теб ти хареса. Мислиш ли да го направиш?
— Дори и да стоях зад всички тези убийства, никога не бих си позволил да направя нещо такова. Ти най-добре от всички би трябвало да го знаеш, Мики. Експлозивите струват майка си и баща си — отбеляза Гейб.
— Майка си и баща си, казваш… Ето, затова те харесвам, Гейб. Под топките ти има бомба, но не се страхуваш да се правиш на умник пред човека, който държи копчето на детонатора.
— Шегата настрана, Мики, но С4 е евтин, ако имаш правото да го купуваш легално. Веднъж щом се озовеш на черния пазар обаче, той става труден за намиране, а дори и да откриеш, цените са безбожно високи.
— Не и ако знаеш откъде да пазаруваш — отвърна Мики.
— Чуй ме, Гейб, ако търсиш средства за голямо бум-бум, аз съм твоят човек. Не само че знам откъде да се снабдиш с каквото ти трябва, но и знам как да ти го доставя, както и къде да сложа взрива, така че броят на жертвите да е максимално висок.
Гейбриъл не отделяше очи от стоманения цилиндър в ръката на Пелц. По лицето му изби пот. Мики можеше и да го убие, но изглежда, действително не целеше да го изнудва.