Выбрать главу

— За какво ти е въобще да се замесваш? — попита Гейб. — Защо рискуваш да се върнеш обратно в затвора?

— Защото мога да ти купя материала евтино, да го приготвя, да спечеля някой долар и все пак да ти спестя доста. А и защото съм прекарал последните хиляда двеста осемдесет и три нощи в килия, обмисляйки как мога да си го върна на системата, която ме вкара там. Затова или ми кажи какво точно искаш, така че да ти помогна да се случи, или ставай и си тръгвай. Няма да те издам. Ще стоя като закован пред телевизора и ще викам за теб.

Гейб бръкна в джоба си, извади сгънат лист хартия и го постави в свободната ръка на Мики.

Пелц го прочете за по-малко от трийсет секунди и Добави:

— Е, аз бих направил някои подобрения, но като за аматьор не е никак зле. Май съм те обучил доста добре.

— Колко ще ми трябват? — попита Гейбриъл.

— Около двайсет и седем килограма С4 трябва да ти свършат работа — отвърна Мики. — Достатъчно, за да ти стигне, и не твърде много, за да може да се сложи в раница.

— Можеш ли да го вземеш? — попита Гейб.

— Лесна работа.

— Бързо? — уточни Гейбриъл.

Мики избухна в дрезгав смях.

— Искаш да е евтино и бързо? Сигурно, ако ставаше въпрос за френска любов пред тунела "Линкълн". Но ние живеем в света след 11 септември, Гейб. Бързата доставка качва цената — каза той.

— Колко ще излезе, ако искам да го получа до утре?

Мики замълча за момент.

— Двайсет и пет хиляди, плюс още пет заради моите връзки и експертно съдействие — отвърна делово той.

— Значи общо трийсет — пресметна Гейб.

— Ако ставаше въпрос за истински филм, цената на двайсет и седем килограма, плюс цената на моите услуги, щеше да бъде двойна, може би дори тройна — отбеляза Мики. — Трийсет хиляди е цена като за близки и приятели.

— Погледни пак схемата, която ти показах. Смислена ли е? Зарядите поставени ли са на най-подходящите места, така че да нанесат най-големи щети? — попита Гейб.

— Както казах, ще трябва да поогладя нещата, но затова ти поисках допълнителните пет хиляди. Плащат ми, за да взривявам разни неща, не за да изнудвам. Цената е трийсет хиляди. Ако искаш пластичния експлозив до утре, парите ми трябват в брой днес. Имаш ли ги? — попита Пелц.

— Не — призна Хамелеона. — Но знам откъде да ги взема.

— Тогава отивай да ги вземеш — отвърна Мики.

— Работата е за двама — каза Хамелеона. — Ти можеш ли да се включиш?

— Ще се наложи да сме аз и моят пробационен служител — отвърна Пелц. — Копелето ме следи денонощно седем дни в седмицата. Можеш ли да намериш някой друг?

— Вероятно.

— Тогава го направи. Аз ще съм тук и ще те чакам.

— Пистолетът също ще ми трябва — допълни Гейб.

— Ще ме гръмнеш ли с него? — попита Пелц.

— Не, по дяволите. Но никак не ми се ще да вървя пеш по Скилман Авеню без него.

Мики взе валтера и го подаде на Гейб.

— Виж как ти се доверявам — отбеляза той.

— Може би не е зле вече да си махнеш палеца от копчето на детонатора — каза Гейб.

— Това ли имаш предвид? — попита Мики и вдигна пръста си от сребристия бутон. Той изщрака.

Гейбриъл скочи нервно на крака.

— БУМ! — каза Мики.

— Ах ти, копеле! Всичко е било измама! — извика Гейб.

— За теб може да е измама — засмя се отново с хриптящия си смях Мики, — аз обаче го наричам "специални ефекти".

34

— Изпратих ти двайсет съобщения на мобилния — негодуваше Лекси.

— Отговорих ти на първото — каза Гейб.

— Господи, Гейб! Ако ти пиша "Какво става?", не може да отговаряш само с "Ще говорим, като се върна". Това не е истински отговор — възкликна тя.

— Понякога истинските отговори не могат да се напишат по телефона — отговори той.

— Както и да е. Той опита ли се да те изнудва?

— Точно обратното, иска да помогне.

— Да помогне ли? С каква точно помощ? — попита Лекси.

— Помниш ли първоначалния завършек, който бях измислил за филма? — попита Гейб.

— Буум! — извика тя и ръцете ѝ описаха дъга във въздуха. — Този край ли?

— Същият.

— Супер е. Много ми хареса. Но ти каза, че нямаме толкова пари в бюджета на продукцията. И аз те попитах как така Уили Койота винаги успява да си позволи всичкия онзи динамит, а ние да не можем.

— Имам новини — отвърна Гейб. — Намерих господин Койота. Казва се Мики Пелц и може да ни набави това, което ни трябва. Евтино.

— Откъде си сигурен, че можем да му вярваме? — попита тя.

— Познавам го, Леке. Работили сме заедно и преди. Той няма да ни прецака, а и може да се добере до всичко, което ни е необходимо. Мисли за него като за част от продуцентския екип — каза Гейб.