— Колко ще иска той? — попита Лекси.
— Около трийсет хиляди, но за него са само пет. Останалото е за С4 — съобщи ѝ той.
— Не знам на какво толкова се радваш — учуди се тя. — Това все още са с трийсет хиляди повече, отколкото разполагаме.
— Офертата е прекалено добра, за да я подмина — отвърна той. — Мога да осигуря парите.
— И какво ще направиш? Ще обереш банка?
— Не, само една продуцентска къща — отвърна той.
Лекси го изгледа с онзи нацупен поглед на строга гимназиална учителка, който винаги го разсмиваше — сведена глава, силно стиснати устни, брадичка, забита в гърдите, и показалец, който намества въображаемите очила върху носа ѝ.
— О, така ли, младежо? — отбеляза тя с писклив, но строг глас, нещо средно между тембъра на Беа Артър и Лиза Симпсън. — Мислиш ли, че наистина можем да влезем в "Парамаунт", "Фокс" или Ем Джи Ем, да ги заплашим с пистолет и просто ей така да си тръгнем с торба, пълна с пари?
— Не, мадам — отвърна той с най-добрия си акцент на колежанче от Арканзас. — Т'ва няма да е някое от онези тежкарски студиа. А и няма да съм сам-самичък, ако мога тъй да се изразя. Намерил съм си партньор.
Физиономията на Лекси се промени и тя излезе от роля, седна на края на леглото, засегната от думите му.
— Ти и Мики ли? — попита тя, а очите ѝ се изпълниха със сълзи. — Вече той ли е партньорът ти?
— Не, глупачето ми — отвърна Гейб. — Говоря за нас двамата — аз и ти.
35
— Аз и ти? Наистина ли? Сериозно ли говориш? — въодушеви се Лекси и скочи от леглото.
— Нали ти казах, че и ти ще имаш сцена, в която да участваш. Е, това е.
— Разкажи ми подробности, разкажи ми всичко! — настоя тя.
— Помниш ли, че миналата седмица бях статист в онзи филм със съдебната зала? Играх съдебен заседател номер седем. Снимачната площадка беше на улица "Чеймбърс".
— Помня — отвърна тя.
— Сприятелих се с продуцента Джими Фицхю. Размотавахме се заедно, говорихме за мотори. Той има "Зук" — чисто нов, модел "Булевард". Страшно возило! Мисля си, след като се наложи да се отърва от кавазакито, може би, когато всичко това приключи, и аз да си взема такъв.
— Както и да е — прекъсна го Лекси.
— Както и да е. Тази седмица снимат в центъра, в университета "Фордъм", и продуцентската каравана е паркирана в западната част на Шейсет и втора улица. Рано сутрин Джими се качва на мотоциклета си, за да се придвижи от "Рокауей" и да се пребори с трафика...
— Къде са парите, Гейб? — прекъсна го тя.
— Държи ги в караваната.
Лекси поклати невярващо глава.
— Не и трийсет хиляди. Вече не държат такива големи суми за всекидневни разплащания с хората на снимачната площадка. Сега пишат чекове и банковите служители идват на място с торби пари, за да ги осребрят, придружени от двама въоръжени пазачи.
— Мислиш ли, че не знам? Вече не играя тъпото гимназистче, Лекси. Не казвам, че ще трябва да се изправим пред двойка въоръжени и готови да стрелят наемни ченгета. Джими Фицхю държи пари в брой в караваната си и те не са за разплащане с наемниците от площадката.
— А за какво са?
— Кокаин.
— Не може да бъде!
— Шефът на Джими е въшлив с пари — отвърна Гейб.
— Освен това си пада по яките партита и пудрата за нос винаги е в менюто. Но шефът е твърде голяма клечка, за да рискува да го хванат, докато прави сделка, затова, ако продуцентът му иска да работи за него, част от работата му е да плаща коката. Джими ми каза, че го прави вече три години. Никога не е имало проблем, а голямата клечка винаги му дава много пари заради риска.
— Изглежда е сладка работа. Как ще докопаме парите?
— Попита тя.
— Джими ще се появи в караваната. Ще го заплаша с пистолет в главата. Знам със сигурност, че няма да тръгне да се бие. Парите не са негови и ако ги откраднат, обзалагам се, че шефът му дори няма да докладва на ченгетата, защото те може и да се сетят за какво са му трябвали.
— Аз какво ще правя? — поинтересува се Лекси.
— Това ще е големият ти пробив, хлапе — отвърна Гейб. - Ще получиш роля с реплики. Джими ме познава, което означава, че лесно може да разпознае гласа ми, затова не бива да казвам нищо. Ти ще му кажеш само да ти даде парите, след което ще се оглеждаш наоколо, докато той пълни торбата. Веднъж щом имаме парите кеш, ще платя на Мики и вероятно се досещаш какво следва — обясни плана си Гейб.
— Да, БУУМ! — ухили се Лекси.
36