Спалнята се оказа твърде далеч, тя се извърна с гръб и се облегна на един стол с ръце върху масата. Той я сграбчи за хълбоците и мощно проникна в нея.
— Съжалявам, съжалявам, съжалявам… — шепнеше тя при всеки негов тласък.
— Шшт, шшт. Всичко е наред — отвърна той. — Не говори.
Чувството беше могъщо чист, първичен, предизвикан от адреналина секс. Той се нуждаеше точно от това. И двамата се нуждаеха от него.
Оргазмите на Лекси винаги имаха свой собствен музикален фон и той успя да се сдържи, докато чу първото познато приглушено стенание. Виковете ѝ започваха да стават все по-силни и неконтролируеми, когато най-накрая той остави тялото си на удоволствието, сподавяйки собствените си викове, и оргазмът му го връхлетя на вълни.
С блеснал поглед тя се отпусна в ръцете му и той я отнесе в спалнята. Свалиха останалата част от дрехите си и се любиха още — бавно, нежно и без никакви извинения.
Щом всичко свърши, Лекси притисна възглавницата към гърдите си и се сви в ембрионална поза. Гейб я обгърна с ръце, притисна я с цялото си тяло и придърпа чаршафа върху тях.
"Парите!", помисли си той.
Пачките със стотачки все още бяха натъпкани във вътрешния джоб на якето му. Нямаше никаква представа колко точно бяха.
Но това можеше да почака.
41
- Това, че караш като луд, няма да направи жертвата по-малко мъртва — отбеляза Кайли, докато аз шофирах бясно през пресечката, свързваща "Сентръл Парк" с 65-а улица.
— Знам — отвърнах аз, без да намаля. — Мисля, че е като да се вманиачиш по кофти сапунен сериал. Искаш да знаеш какво ще стане в следващия епизод.
— И аз искам, но не чак толкова много, че да съм готова да свърша в автомобилна катастрофа. Впрочем "кофти сапунен сериал" е тавтология.
Успяхме да се доберем до Западна 62-ра улица за по-малко от пет минути. Пред продуцентската каравана беше паркирана полицейска кола на двайсето управление. Униформен полицай на име Франк Ранкин ни чакаше пред караваната.
— С партньора ми пристигнахме преди две минути обясни той. — От табелата на караваната се вижда, че е собственост на филмовата къща, която има разрешение да снима във Фордъм. Според човека, който ни извика, жертвата се казва Джими Фицхю.
— Ти или партньорът ти влизахте ли в караваната! – попитах аз.
— Аз влязох, но не много навътре. Не исках да замърся местопрестъплението. Само исках да се уверя, че онзи е мъртъв.
— И?
— Огнестрелна рана в гърдите от близко разстояние. Екипът за оглед на местопрестъплението още не е пристигнал и смъртта не е потвърдена, но съм сигурен, че човекът е мъртъв. Вътре има и сейф, вратата му е широко отворена. Не го огледах, но предполагам, че каквото и да е имало вътре, вече го няма.
— Кой се е обадил на 911? — попита Кайли.
— Казва се Майкъл Джакман. Каза, че е асистент-режисьор. Не е видял и не е чул нищо. Дошъл за среща с жертвата и намерил тялото. Седи отзад в колата заедно с партньора ми — уточни полицаят.
— Задръжте го там — разпоредих аз. — Ще огледаме местопрестъплението.
Фицхю се беше свлякъл на стола пред бюрото си. Сивата му тениска беше обагрена в тъмнокафяво от врата до кръста. На дясната му буза имаше прясна окървавена рана.
— Ударен е с пистолет — отбеляза Кайли.
Насочих фенерче към отворената каса.
— Униформеният отвън е прав за сейфа, празен е — казах аз.
— Ако не броим връзката с киното, това не ми се струва подобно на останалите убийства — каза Кайли.
— И аз си помислих същото — отвърнах. — Другите убийства са били планирани внимателно, с почти изкусна точност. Това тук изглежда просто като обир, в който нещата са тръгнали на зле. Жертвата работи зад бюрото си, извършителят влиза и му казва да отвори сейфа. Фицхю отказва, извършителят се опитва да го убеди с тъпата част на пистолета, Фицхю го отваря и извършителят прибира парите в брой.
- Е, това е обир, в който нещата са вървели добре — възрази Кайли. — Ако извършителят е взел парите, за какво му е да застрелва Фицхю? Защо да си усложнява положението и от обирджия да става убиец?
— Фицхю го е разпознал — отвърнах аз.
— Само че има един проблем, Зак. Човекът, когото търсим, е майстор на маскировката. Имаме го на видеозапис и дори не можем да го идентифицираме.
- Но ако е невъзможно да бъде разпознат, за какво му е да убива Фицхю? — попитах аз.
— Нали точно това те попитах и аз.
- Значи стигаме до единодушие — и двамата нямаме никаква представа какво става — обобщих аз.
Излязохме от караваната и се приближихме до полицейската кола, където ни чакаха Ранкин и партньорът му Робин Галахър.