— Този Майк Джакман, човекът, който е намерил тялото, е в шок — каза тя. — Не само че е работил с жертвата, а е и негов шурей.
— Той спомена ли нещо, което си струва да повтори? — попита Кайли.
— Каза: "Сега кой ще каже на сестра ми и децата?" — отвърна Галахър и продължи: — Това някак си можеше да се очаква, но другото беше неочаквано.
— Какво е то? — попитах.
— "Шибаният Левинсън." Повтори го към пет-шест пъти.
— А спомена ли кой е "шибаният Левинсън"?
— Не, сър — отвърна тя.
— Полицай, помолете господин Джакман да излезе от колата. Ако е готов за това, бихме искали да му зададем няколко въпроса.
Бусът на криминалистите спря пред нас. Надявах се, че ще имам възможност да видя изкусителната Маги Арнолд в два дни поред. Не извадих такъв късмет. Вратата откъм шофьора се отвори и отвътре излезе сухарят Чък Драйдън.
— Здравей отново, Чък — казах аз. — Помниш партньора ми Кайли Макдоналд, нали?
— Къде е тялото? — директно попита той.
Посочих му и той се понесе към караваната.
— Ама че чешит! — отбеляза Кайли.
— Ей, извадила си късмет, че не го познаваш от времето, преди управлението да го прати на уроци по добри маниери — пошегувах се аз.
42
Хамелеона спа три часа. Когато се събуди, Лекси вече беше в кухнята.
— Какво има за закуска? — извика той от леглото.
— Твърде късно е за закуска! — извика му тя в отговор. — Ще съчетаем закуската с обяд. Палачинки, но от истинските, не онези замразени неща. Освен това излизах и купих малини. Вече можем да си ги позволим.
Той изшляпа бос разстоянието до кухнята, беше все още чисто гол.
— Какво искаш да кажеш с това "вече можем да си ги позволим"?
— Преброих парите. Има четиридесет и пет хиляди долара. Можеш ли да повярваш, че онзи е щял да ги даде всичките на някакъв наркодилър? Мразя наркотиците, не разбирам защо хората ги вземат.
— Сигурна ли си, че са четиридесет и пет хиляди? — попита той.
— Три пачки с Бенджамин по петнайсет хиляди всяка.
Два пъти ги преброих. Палачинките ще са готови след две минути.
Той влезе в банята и се пъхна под душа. Въртя крана, докато водата започна да пари. Завладяха го мъчителни угризения. Вчера беше убил двама, може би трима души и с удоволствие би ги убил отново и днес, и то без да му мигне окото.
Но Джими Фицхю беше различен. Джими беше един от добрите.
Моля те, не стреляй. Имам две деца.
Знам, знам — Трейси и Джим-младши. Но какво друго можех да сторя, след като Лекси изрече името ми? Нямах друг избор.
Пълни глупости, Гейб! Не тя натисна спусъка, ти го направи!
Той завъртя кранчето на топлата вода докрай и струята стана болезнено гореща. Болката помогна.
Съжалявам, Джими, наистина съжалявам.
Палачинките бяха великолепни с истинско масло, пресни едри малини и гъст кленов сироп. Страхотно беше и горещото кафе. Ако във филма му трябваше да има и сцена в домашна обстановка, това определено беше тя.
— Сигурен ли си, че съм извикала името ти? — попита Лекси. — Кълна се, че ако е така, направила съм го неволно.
- Каза "Гейб, побързай". Но това беше достатъчно.
— Фицхю трябваше да се престори, че не ме е чул. Ако го беше пропуснал покрай ушите си, ти щеше да решиш, че не е чул какво съм казала, и нямаше да го убиеш. Той е виновен за смъртта си толкова, колкото и аз.
— Не — възрази Гейб. — В крайна сметка вината е моя. Аз съм режисьорът, аз съм продуцентът и упражних твърде голям натиск върху теб. Ролята ти беше прекалено тежка, не направихме репетиция. Не трябваше да те хвърлям в дълбокото с тази роля.
— Никога повече няма да се повтори. Обещавам — закле се Лекси.
— От съображения за сигурност, смятам, че засега е по-добре да останеш зад кадър — каза той.
— Отстранена ли съм от продукцията?
— Не, не, точно обратното. Искам да си моят копродуцент. Имаме още една-две сцени за доработване и ще ми трябваш повече от всякога.
— Какви са новите сцени? — попита тя.
— Все още не съм сигурен, но успяхме да пипнем четиридесет и пет хиляди, а ни трябват само трийсет, затова си мислех дали няма да можем да измислим още няколко яки нови сцени и да си купим още малко от пиротехниката на Мики? Разполагаме с още петнайсет хиляди долара, които можем да вкараме в играта — отвърна той.
— Четиринайсет хиляди деветстотин деветдесет и четири — уточни Лекси. — Малините струваха шест кинта.