Обърнахме се и видяхме Чък Драйдън с непроницаемото му лице..
— Откри ли нещо? — попитах аз.
Не отговори, но ме изгледа така, сякаш искаше да ми каже. Безсмислен въпрос. Има само една причина да взаимодействам с детективи на местопрестъплението. Естествено че съм открил нещо.
Направи ясен жест с кратко кимване и двамата с Кайли го последвахме в караваната.
— Вижте това — каза той и посочи прозореца отляво,
— Прозорец номер едно, щората е спусната. А сега това — продължи той и посочи прозореца в срещуположния край на караваната. — Прозорец номер две, щората е спусната, с изключение на тези две ламели, които са обърнати така, че човекът, застанал тук, може да гледа навън към улицата.
Човекът трябва да е нисък — отбелязах аз. — Отворът в ламелите е едва на метър и петдесет над земята.
— Ако се съди обаче по ъгъла на проникване на куршума в жертвата, който и да е дръпнал спусъка, трябва да е бил с поне трийсет сантиметра по-висок — каза Драйдън. — Търсете двама души — стрелеца и наблюдателя.
- Двама души — повтори Кайли, — та ние не можем да намерим и един.
Драйдън само сви рамене в красноречивия жест това определено не е мой проблем.
44
Предпочитаното от Гейб оръжие "Валтер ППК" беше идеалният джобен пистолет, същият, какъвто използваше и Джеймс Бонд. В момента обаче беше твърде напечено, за да го носи. От друга страна, нямаше намерение да пренася 45 000 долара в метрото невъоръжен.
Отиде до шкафа и изрови своя "Глок 23". Беше 40-и калибър, по-голям от валтера ППК 380 и доста по-труден за прикриване, но с него беше по-малко вероятно, ако го спрат ченгета, да го свържат с обира и убийството на Западна 62-ра улица.
Взе влак номер 6 към центъра, слезе на "Гранд Сентръл" и се прехвърли на номер 7. Пътуването му беше доста безинтересно и на практика почти приятно. През целия път не спря да мисли за Лекси — това момиче беше истински гений. Когато я помоли да му помогне да измислят сценарий как да използват допълнителните петнайсет хиляди, той просто се опитваше да я накара отново да се почувства желана в екипа. Така или иначе не беше очаквал много. И точно тогава ѝ хрумна онази брилянтна идея, която направи сценария хиляди пъти по-добър.
— Искам да направя допълнителна поръчка — каза той на Мики, когато стигна до квартирата му.
— Какви оръжия за масово унищожение имаш предвид? — попита Мики.
Гейб беше скицирал идеята на Лекси върху лист от бележник.
— Не съм сигурен за точното разположение, но доколкото мога да кажа, искам да е нещо подобно — обясни той. — Какво мислиш?
— Това чие местенце е? — попита Мики.
Гейб му каза.
— Определено си куражлия, Беноа! — подсвирна от удивление Пелц.
— Идеята беше на приятелката ми — обясни Гейб. — Ще можем ли да го направим?
— Мога да ти набавя толкова пластичен експлозив, колкото ще ти трябва — заяви Мики. — За какви детонатори говорим?
— Все още не знам, затова измисли някакви смесени — таймери, дистанционно управление, нещо, което може да се възпламени с кабел… само гледай да е просто и като за идиоти. Помни, че не съм професионалист — засмя се Гейб.
— А имаш ли бюджет за всички тези екстри?
— Имам определена сума предвид — кимна Гейб.
— Колко?
— Какво ще мога да получа за още петнайсет хиляди?
Очите на Мики се разшириха от изненада. Той се покашля нервно, за да прикрие удивлението си.
— За още петнайсет хиляди, момчето ми, можеш да се сдобиеш с още адски много пукотевица.
Гейбриъл извади от раницата си трите пачки от по сто долара и ги остави на масата.
— Тук има четиридесет и пет хиляди — каза той.
Мики взе едната от тях, прокара палец по банкнотите и я остави обратно.
— Чудя се колко ли е имал Джими Фицхю в сейфа? — попита направо той.
— Кой е споменавал нещо за Джими Фицхю? — замръзна на място Гейб.
Мики си запали цигара и издуха дима към тавана.
— Никой не е споменавал каквото и да било, но полицията се занимава само с това. Обир и убийство в една от снимачните каравани на Боб Левинсън в Уест Сайд. Заподозрените са двама. Застрелян е продуцентът Джеймс Фицхю. За толкова тъп ли ме мислиш? Ти ми каза, че знаеш откъде да вземеш парите, но ти трябвал партньор. Просто събрах две и две. Е, с кого сформира екип?
— С майка ти. И на нея ѝ хареса — отвърна Гейб. — Трябва ли ти работата, или повече се интересуваш от личния ми живот?
Мики вдигна ръце в знак, че се предава.
— Спокойно, Гейби-бейби. Няма да ровя в личния ти живот. Това е първото, което научаваш, като влезеш в "Рей Брук". Просто се опитвах да поддържам разговора, забрави, че попитах. Дай да поговорим за доставката.