Дорис излезе, а Кайли приседна до лекарката.
— Рецепционистката ви спомена, че господин Беноа вече не е пациент тук — започна тя. — За какво е бил в клиниката?
— Знаете, че не мога да ви отговоря на този въпрос – каза Бен-Давид.
— Можете ли да ни кажете кога напусна?
— Преди няколко месеца.
— А може ли да ни кажете името на лекаря, който го е изписал?
— Той сам се изписа — отвърна доктор Бен-Давид.
— Значи хората тук могат да си тръгват, когато решат? — учуди се Кайли.
— Хората тук ли? — отвърна Бен-Давид. — Повечето от тях не могат да си тръгнат сами, но Гейбриъл дойде по свое желание, затова може да си тръгне по всяко време.
— Остави ли ви настоящ адрес? — попита Кайли.
Доктор Бен-Давид се засмя.
— Ох! — изпъшка тя и отново се хвана за корема. — Не ме карайте да се смея. Хората в психичното състояние на Гейбриъл Беноа никога не оставят адрес за връзка. Те винаги се притесняват, че някой може да ги преследва.
— И в този случай ще е прав — каза Кайли.
В този момент някакъв мъж отвори вратата, без да почука, и приклекна до доктор Бен-Давид.
— Лaypa, добре ли си? — попита той.
Сякаш по предварителен сигнал, тя изкрещя, не чак толкова силно, както преди малко, но впи пръсти в раменете му и изтърпя половинминутна контракция.
— Добре съм — изпъшка тя, след като болката премина.
— Това е съпругът ми Лорънс, детективи.
— Скъпа, каквото и да е станало, може да почака. Колата е отвън, да вървим! — подкани я той и ѝ помогна да се изправи.
Най-добрата ни връзка с Беноа до момента беше на път да ни се изплъзне по спешност по посока на родилното отделение. Трябваше ни чудо.
— Доктор Бен-Давид — каза Кайли, — Гейбриъл Беноа е заподозрян като извършител на няколко жестоки убийства.
Бен-Давид се закова на място.
— Убийства ли? — стъписа се тя. — О, господи! Това е ужасно.
— Наясно сме с Хипократовата клетва, знаем за конфиденциалността на информацията между доктор и пациент, но има риск за още хора — невинни хора — каза Кайли. — Има ли нещо, каквото и да е, което може да ни бъде от полза?
— Лорънс, дай ми минутка — обърна се Бен-Давид към съпруга си. — Моля те. Почакай отвън. Ей сега идвам.
- Лаура, да не би… Добре. Имате минута, след което ще вляза и ако се наложи, ще те отмъкна насила в болницата — каза той и излезе, затваряйки вратата след себе си.
— Детектив Макдоналд — започна Бен-Давид, — задължена съм от закона да не разкривам каквато и да било информация за пациент без съдебна заповед.
— Това няма да ни помогне особено — отбеляза Кайли.
— Не ме слушате. Оставете ме да довърша. Аз, повтарям аз, съм задължена от закона да не разкривам каквато и да било информация за пациент без съдебна заповед. Моят персонал е обвързан със същата забрана. Нашата работа е да не ви помагаме да хванете убиец. Нашата работа е да се погрижим за сто и осемнайсетте други хора, които живеят в тази клиника и които не са, повтарям, не са обвързани от подобна законова забрана. Следвате ли мисълта ми дотук?
Кайли кимна.
— Повечето от пациентите ни тук са много любопитни — продължи Бен-Давид. — Всъщност една голяма част от тях направо си врат носа във всичко. Освен това са и разговорливи. Това важи особено за Джей Джей. Но те също така са и доста уязвими, деликатни и лесно се плашат. Недейте, повтарям, недейте да ги плашите. Ясно ли е всичко?
— Да, мадам. Благодарим ви — отвърна Кайли.
— Това е най-малкото, което мога да направя — каза Бен-Давид. И добави: — За съжаление, това е и максималното, което мога да направя.
— Пожелавам ви едно чудесно бебе — усмихна се Кайли и я прегърна леко.
Отворих вратата на кабинета ѝ и Лорънс я поведе надолу по коридора.
— Приятна дама — обърнах се аз към партньора си. — Никак не ми прилича на подлата малка невестулка, която бях предупреден да очаквам.
48
Дорис се беше върнала на рецепцията отпред.
— Благодарим ви за помощта — казах аз. — Доктор Бен-Давид спомена, че няма да има нищо против да хвърлим един бърз поглед наоколо.
— Тогава може би ще искате да се видите и с мъжа с фланелка на Фройд — отбеляза почти шепнешком тя, без да ни поглежда. — Дневната стая е ето там — допълни тя и ни посочи надясно с кимване.
Дорис очевидно беше наясно какво ставаше.
Нищо не би могло да ти внуши по-убедително мисълта Радвам се, че не съм заключен тук от огромна обща стая в психиатрично заведение.