Выбрать главу

— Кажи — насърчи го Кайли.

— Мисля си, че Гейбриъл не трябва да бъде затворен на такова място. Мисля си, че е бил тук само за да си снима филма.

— Изненадана съм, че са му разрешили да внесе камера тук — отвърна Кайли.

Джей Джей я изгледа така, сякаш беше напълно обезумяла.

— Няма никаква камера. Всичко е тук — отвърна той и се потупа по челото.

— Филмът… — започна Кайли, но ѝ отне секунда, за да възприеме току-що чутото. — Искаш да кажеш, че филмът е в главата му!

— Хей, нали ти казах, че човекът е смахнат — сви рамене Джей Джей.

49

Лекси беше открила тайното му скривалище преди няколко месеца. Беше в бюрото. Неговото бюро, единствената мебел, която той беше донесъл в апартамента.

Търсеше машинката за телбод, дръпна рязко най-долното чекмедже и го изтегли цялото. Чекмеджето беше наполовина колкото другите и имаше фалшиво дъно.

Те бяха там, скрити в тайното си пространство. Писма.

Много писма.

Очевидно бяха писани от друга жена. Гейб беше имал приятелки и преди да я срещне, и въпреки това тя се подразни от факта, че той беше запазил писмата им, а още по-лошото бе това, че ги беше скрил от нея.

Тя върна чекмеджето на мястото му. Писмата не бяха нейна работа. Закле се пред себе си никога да не ги отваря и чете, но издържа само около десет минути. Накрая се реши на компромис — ще прочете само две-три, колкото да разбере какви са били другите момичета. Това щеше да ѝ е достатъчно. Освен ако не се окажеше, че някоя от тях му е писала, след като двамата с Гейб вече ходеха. Тогава той щеше да разбере какво е истински ад.

Извади чекмеджето и измъкна шепа пликове. Не бяха от жени. Бяха просто служебни писма — от филмови студиа, телевизионни мрежи, продуцентски компании, режисьори, актьори. Прочете шест от тях.

Уважаеми г-н Беноа,

Благодарим Ви за представената кандидатура. Въпреки това в момента, за съжаление…

За съжаление, вашата история не е сред тези, които биха представлявали интерес…

За съжаление, нашата снимачна програма за следващия сезон вече е…

Всички бяха едни и същи — благодарим ви, но отговорът е "не". Бяха писма с откази. Стотици писма, някои от които бяха отпреди повече от десет години. Колко тъжно.

В следващите месеци тя не спомена за тях. Искаше ѝ се да си поговори с него за писмата, може би да го успокои и разведри, но това би означавало да признае, че ги е чела.

А сега тя беше направила живота му още по-ужасен. Беше прецакала сцената с обира. Толкова много бе искала да бъде част от филма му, а веднага щом той се съгласи, тя се беше изложила.

Трябваше да намери начин да се реваншира. Щеше да намери как да го направи. И тогава, докато си седеше пред компютъра и ровеше в най-добрите сайтове с холивудски клюки, идеята я осени изведнъж. Истинско вдъхновение. Всъщност идеята беше брилянтна, защото идеално се вписваше във филма.

Отвори нов документ в Microsoft Word и започна да пише:

АЛТЕРНАТИВНА СЦЕНА:

50

Капитан Делия Кейтс бе потънала в безмълвен размисъл, подпряла десния си лакът върху облегалката на служебния стол и опряла брадичка върху свития си десен юмрук — класическата поза на "Мислителят" от Роден, както впрочем бе и любимото ѝ прозвище в отдела.

А когато шефката застинеше в познатата поза, всички останали в помещението млъкваха и ѝ оставяха време да помисли на спокойствие. Така постъпихме и ние с Кайли.

— Той прави филм без камера и оборудване — повтори за трети път Кейтс.

— Прави го само в главата си — повторих и аз за трети път.

— Не мога да го проумея. Няма смисъл — добави тя.

— Онзи човек не е с всичкия си, шефе — отвърнах аз. — Не можем да очакваме смисъл от човек, чийто последен известен адрес е клиника за психичноболни.

— А убийството на Иън Стюарт и нападението на Брад Чък? — попита Кейтс. — Те не бяха в главата му. Бяха заснети с камера.

— Да, но в по-голямата им част той ги е изиграл на живо.

— Това се нарича представление, Зак, не филм — отбеляза тя.

— С удоволствие ще обсъдим разликите с г-н Беноа, когато го арестуваме.

— И кога точно ще стане това? — попита Кейтс. — Имате името му, имате снимката му, имате следа за приятелката му… Колко време ви трябва, за да пипнете този маниак?

— Работим непрекъснато, капитане, но този тип е умен.