— Не, детектив, този тип е луд, както сам каза преди малко. Говори с Черил Робинсън и виж дали тя не може да ни помогне да разберем какво става в главата му — къде би се скрил, къде може да бъде следващият му удар? Обсъдете всичко и с нея — нареди капитанът.
— Вече съм оставил съобщения на телефона в офиса ѝ. Ако не се свърже с мен тази вечер, ще говоря с нея утре сутринта — казах аз.
— Ти си в бизнеса — обърна се Кейтс към Кайли. — Какво мислиш за всичко това?
— Не съм "в бизнеса", съпругът ми е в него — отвърна Кайли. — Но съм се срещала със стотици хора, които са изцяло погълнати от него. Повечето от тях са изпълнени с несигурност. Държат се така, сякаш действията им постоянно се подлагат на преценка. И знаете ли, капитане, наистина е така.
— Всички сме подложени на преценка — отвърна Кейтс.
— Не е същото — възрази Кайли. — да кажем, че вие продавате коли. Някой идва и взема една за тест драйв и когато се връща, ви поглежда в очите и заявява: "Тази кола е скапана, няма да я купя". Това не значи, че човекът ви мрази, той просто не харесва вашия продукт. В шоубизнеса обаче продуктът, който предлагат повечето от хората, са самите те.
— Затова приемат лично всеки отказ — добави Кейтс.
— Точно така. А Гейбриъл Беноа е в бизнеса от години — бил е пренебрегван, недооценяван, игнориран, отхвърлян и изхвърлян от него. Той продължава да се опитва, но така и не е успял да пробие.
— Е, дяволски сигурно е, че в момента си връща за всичко това — отбеляза Кейтс и добави: — Намерете го.
Кайли и аз можем да разпознаем сигнала да напуснем, веднага щом го чуем. Изправихме се едновременно, но Кейтс махна с ръка и ни накара отново да седнем по местата си.
— Мисля — каза Мислителя, — че може би г-н Беноа не е чак толкова луд. Може би все пак прави филм — каза тя и замълча за момент. — Добре, може и да не го снима, но го поставя. Пише сценарий за него. В момента милиони хора следят историята му, в нея има екшън, драма, съспенс и всички с нетърпение чакат да видят какъв ще е краят. Само за една нощ този пренебрегван и недооценяван статист се е превърнал от загубеняка на шоубизнеса в световноизвестен сериен убиец.
— Но той е единственият, който ще може да види себе си във филма — отбеляза Кайли.
— Засега — отвърна Кейтс. — Но докато стигнем до последното действие, не мислите ли, че всяко студио и от двата бряга ще му предлага милиони, за да откупи правата на историята му?
— Капитане, той няма да види и цент от тези пари. Такъв е законът след "Сина на Сам". Престъпникът не може да извлече финансови облаги от… — започна Кайли, но изведнъж се спря. — Ох, мамка му! Как не се сетихме по-рано за това?
Кейтс се усмихна.
— Изглежда, детектив Макдоналд току-що получи откровение — отбеляза тя.
— А аз май съм на три секунди след нея — отвърнах аз. — Беноа не се интересува от парите. Не му трябват камери и оборудване. Той пише сценария, но някой друг ще заснеме филма.
— Неговият филм — добави Кейтс. — А в главната роля ще бъде Брад Пит или Джони Деп, или Джордж Клуни, който ще играе Гейбриъл Беноа. Освен това по всичко изглежда, че ще успее да убеди някой да заснеме този филм.
— Капитане, ако сте права — започна Кайли, — значи вече сме по средата на второ действие и съм готова да се обзаложа на каквото кажете, че този е подготвил адски ефектен финал за третата, заключителна част.
Никой не прие облога.
51
Двамата с Кайли се затворихме в офиса и започнахме да пресяваме всичко, свързано с Гейбриъл Беноа. Ядяхме сандвичи от "Закусвалнята на Гери", когато научихме, че Брад Чък е починал, без да излезе от комата.
Това не променяше нищо. Добавих информацията към папката по случая и се върнах обратно към работата. Беше 9 часът вечерта, когато Черил Робинсън най-накрая отговори на обаждането ми.
— Зак, току-що получих съобщението ти — каза тя. Говореше по-високо от обичайното, защото около нея беше доста шумно. Приятен шум. — На вечеря съм и телефонът ми е бил затрупан в чантата, извинявай. Какво става?
— Имаме заподозрян и капитан Кейтс иска и ти да се включиш, да се опиташ да влезеш в главата му — казах аз.
— Дай ми основните данни.
— Гейбриъл Беноа, трийсет и четири годишен, единствено дете, роден в Щутгарт, Германия. Баща му е бил офицер от военното разузнаване. Семейството се е местило и е живяло в Южна Корея, Алабама, Джорджия и в крайна сметка таткото завършва кариерата си в Пентагона. Гейбриъл е ходил в гимназия в Северна Вирджиния, където се е проявил като много добър ученик с изявен интерес към филмовото изкуство. Напуснал е колежа след първи курс. След това информацията за него е откъслечна, до момента, когато се мести в Ню Йорк. Участва в стотици филмови и телевизионни продукции, използвайки истинското си име и номер на социална осигуровка. Преди две години постоянният му адрес се променя от апартамент на номер на пощенска кутия и накрая до адрес на психиатрична клиника, докъдето в крайна сметка успяхме да го проследим, но е напуснал заведението преди няколко месеца.