— Къде отиваш? — попита го Лекси, която все още беше в леглото.
— Навън.
— Имаш ли нужда от партньор?
— Мислех, че вече имаме сделка — отвърна Гейбриъл. — Копродуцентът работи по сценария, грижи се за гардероба и грима...
— Спи с режисьора — подразни го тя. — Смятах, че след като сексът беше толкова добър, може да решиш да си промениш мнението.
Той седна на леглото до нея, взе едната ѝ гърда в шепа и я целуна нежно по устните.
— Сексът беше толкова невероятен, че искам, докато съм навън, просто да си мисля за теб и за това как си лежиш гола — отвърна той.
— Говориш пълни глупости — отвърна тя, — но затова те обичам. Кога ще се върнеш?
— След няколко часа.
"Идеално — помисли си тя. — Колкото по-дълго те няма, толкова по-добре."
Той излезе и заключи входната врата след себе си. Тя чу как асансьорът се изкачва до етажа им, чу звука от затварянето на вратите и бръмченето на слизане. След това Лекси се приближи на пръсти до прозореца и видя Гейб, който излезе от предната врата и се отдалечи надолу по улицата към входа за метрото.
Знаеше, че няма да ѝ позволи да отиде с него при Мики, но така или иначе тя трябваше да попита. Ако не го беше питала, той щеше да заподозре нещо. Ролята ѝ беше такава. Сега, когато него го нямаше, тя вече беше готова да влезе в новата си роля.
Все още се двоумеше как да нарече героинята си — Пандемония или Пасионата, затова реши да използва и двете. Беше Пандемония Пасионата, красивата любовница на Сатаната.
Беше открила идеалната сценична рокля в един магазин за дрехи втора употреба на "Мълбъри Стрийт". Представляваше невзрачна на пръв поглед ефирна черна копринена рокля, обточена с кадифе и дантела. Беше най-малко на петдесет години, но си струваше всеки цент от осемнайсетте долара, които плати за нея. За още дванайсет си купи мастиленочерен гердан с едри топчета и малка черна шапчица с перо от щраус и дантелена воалетка. Вдигна косата си на кок и внимателно се гримира. Финалният щрих беше червилото — най-яркочервеният цвят, който успя да намери. Без него цялата сцена би могла да се снима и на черно-бяла лента.
Погледна часовника си. Все още имаше достатъчно време да стигне до центъра на града и да си намери хубаво място.
Огледа се в огледалото.
Беше перфектна! Нуждаеше се само от още нещо.
Отиде до бюрото на Гейбриъл и извади валтера.
54
Двамата с Кайли се върнахме в офиса и се опитахме да разберем къде би могъл да бъде следващият удар на Беноа.
Беше едва третият ден от седмицата "Холивуд на Хъдсън", което означаваше, че градът ще е пълен до пръсване с потенциални жертви от днес чак до петък, когато всички отново щяха да се отправят на запад.
Обадихме се в дома на Манди Соутър, служителка по връзки с обществеността, и я помолихме да ни изпрати по факса списък на всички поканени, като отбележи имената на тези с най-висок ранг. Помолихме я да ни изпрати и програмата е всички предвидени събития.
— Нали си наясно, че службата за обществена информация ще има достъп само до официалната програма, която са получили от комисията — обърнах се аз към Кайли. — В действителност ще има още около петдесетина частни срещи, обеди и коктейли, които не са включени в списъка ѝ.
— И Шели Трегър ще знае за всяка една от тях — отвърна Кайли. Без нито миг колебание тя набра номера на Спенс и го помоли да ни набави списък с имена на присъстващите, времето и мястото на провеждане на всяко малко или голямо събитие, известно на Трегър.
Десет минути по-късно Спенс върна обаждането ѝ. Успях да чуя само думите на Кайли в края на разговора им:
— Добре, добре, кажи му, че ще бъдем там — каза тя и затвори.
— За какво беше целият този шум? — попитах я аз.
— Спенс се обадил на Шели. Той ще ни помогне с удоволствие, но освен това казал на Спенс да ни напомни, че мемориалната служба на Иън Стюарт е тази сутрин и там се очаква да има полицейско присъствие.
— Всъщност това ми изглежда добра идея — отбелязах аз.
— Радвам се, че си съгласен да отидем, защото аз така или иначе трябва да съм там в качеството си на госпожа Спенс Харингтън — каза Кайли.
Десет минути по-късно се обади Карен Порчели от Централния регистър. Кайли включи разговора на високоговорител.
Всеки, който си има работа с експлозиви, трябва да се регистрира в Нюйоркското полицейско управление, затова Порчели без проблем бе проследила и шестте имена от списъка ни.