— Това ще ви хареса — каза тя. — Единият от тях току-що е бил освободен от затвора "Адирондак" в Рей Брук. Името му е Мики Пелц.
— За какво е лежал? — попита Кайли.
— Отклонявал е част от средствата на филмово студио, предназначени за експлозиви. Купувал евтини боклуци и при един от взривовете пострадал човек — загубил ръката си. Обвинили го в престъпна небрежност, но защитата пледирала за непредпазливост и отнесъл само четири години затвор.
— Има ли някаква връзка с Беноа? — попита отново Кайли.
— Работили са заедно в пет-шест различни продукции. Няма данни Беноа да го е посещавал в затвора.
— Къде можем да намерим господин Пелц?
— Проверих в пробационната служба. Адресът, който те имат, е Скилман Авеню 33–87 в Лонг Айланд, пети етаж. Ще ви изпратя с електронна поща адреса му заедно с постоянните адреси на останалите петима специалисти по ефектите от списъка ви. Но съдейки по миналото на Пелц, аз бих започнала издирването с него.
— Благодаря, Карен, задължена съм ти — каза Кайли и затвори.
— А аз май съм задължен на Спенс — вметнах аз. — Ще отидем при Пелц на връщане от мемориалната служба.
Капитан Кейтс дойде на работа около осем часа, въпреки че дори и в не толкова натоварените дни тя идваше винаги преди шест.
— Съжалявам, че закъснях, но наистина имах нужда от малко маникюр и педикюр тази сутрин — каза тя, когато се появи. Глупости! Сигурно беше прекарала цялата сутрин навиквана от кмета и комисаря или от двамата заедно. — Какво смята Черил Робинсън? — попита Кейтс направо.
— Смята, че Беноа е луд, а ти си умна — отвърнах аз.
— Хубаво е да знаеш, че някой те мисли за умен. А случайно спомена ли защо смята така?
— Хареса ѝ твоята теория, че той пише сценарий, и е съгласна, че вероятно планира нещо по-мащабно от всичко, което сме видели до момента — обясних аз. — Имаме списък на възможните мишени и места.
— Имаме и следа за някого, който може да е помогнал на Беноа да направи коктейла "Молотов" — обади се и Кайли.
Разказахме на Кейтс за Мики Пелц.
— Двамата със Зак тъкмо тръгвахме за мемориалната служба на Иън Стюарт — каза Кайли. — Когато приключи, ще се разходим из Лонг Айланд и ще доведем Пелц за малък разпит.
— Ще ми се да ускоря нещата — заяви Кейтс. — Ще изпратя няколко униформени да доведат господин Пелц веднага.
— Добре. В такъв случай можем да вземем първо него, няма да ни отнеме кой знае колко време — каза Кайли.
— Не се безпокойте, детектив Макдоналд. Ще изпратя униформените да го доведат и ще го затворим в някоя от стаите за разпити. Няма да го разпитва друг екип, ще го държа, докато вие двамата се върнете.
— Извинявам се — отвърна Кайли и дари шефката ни с една полуусмивка. — Толкова очевидно ли е, че съм обсебена от този случай и не ми се иска да пропускам нищо, свързано с него?
— Да. Но ако трябва да избирам между ченге, което е твърде обсебено, и друго, на което въобще не му пука, винаги бих избрала обсебеното — отвърна Кейтс.
— В такъв случай, капитане, имам новини за вас — намесих се аз. — Детектив Макдоналд е по-луда, отколкото можете да си представите.
55
Гейбриъл се качи обратно на линия 7 на метрото. В раницата му нямаше нищо друго освен заредения "Глок". Може би трябваше да вземе такси, но шансовете ченге да спре синеок и русокос бял мъж, за да претърси раницата му, бяха нищожни. Освен това харесваше тракането и особения ритъм на Нюйоркските подземни железници. Той притвори клепачи, но не затвори напълно очи.
Искам да благодаря на членовете на Академията. Най-добър сценарий, най-добра мъжка роля, най-добър режисьор, а сега и най-добър филм. Искам да благодаря и на невероятната си приятелка, която повярва в мен, когато никой друг не вярваше. Бих ви казал името ѝ, но след това ще се наложи да ви убия.
Гейбриъл се засмя на глас и огледа спътниците си през полузатворените клепачи. На никого от тях не му пукаше, дори не се обърнаха да погледнат хилещия се сам на себе си чудак. Нюйоркчаните си бяха такива.
— Човече, изглеждаш ужасно! — каза той, когато Мики Пелц му отвори вратата. Мършавото тяло на стареца беше прегърбено, лицето му беше бледо, няколко рехави косъма стърчаха от изпъкналата му брадичка. — Приличаш на Шаги от "Скуби Ду", само че с около осемдесет години по-стар — пошегува се Гейбриъл.
— Благодаря. Стоя буден цяла нощ и уреждам твоите неща — отвърна Мики.
— Набави ли стоката?
— Мики Пелц никога няма да те разочарова — отвърна той.