Мики заведе Гейбриъл до работната си маса, върху която на спретната купчинка бяха подредени блокчетата С4. Имаше още макари с кабели, две кутии с капсул-детонатори, четири таймера и четири дистанционни.
— Това е всичко, което ти трябва, че дори и повече — каза Мики.
— Ще ми трябва и един бърз курс по експлозиви — заяви Гейб.
— Споко — отвърна Мики и взе един блок С4, след което го стовари здраво върху работната маса.
Гейбриъл подскочи.
— Първо правило: не се страхувай от това нещо — каза Пелц и подаде на Гейбриъл блока пластичен експлозив.
— Няма как да се взриви случайно. Можеш да го мачкаш, да го режеш, дори да го застреляш и пак няма да се взриви. Трябва му комбинация от много висока температура и ударна вълна, която се създава от капсул-детонатора. Разбираш ли?
— Разбирам — отвърна Гейбриъл и на свой ред стовари блока С4 върху масата.
Пелц беше добър учител и през следващите четиридесет минути предаде на Гейбриъл бърз урок по изкуството на взривяването.
— Не е чак толкова лесно, колкото си мисли човек — каза Гейбриъл. — Има доста неща, за които трябва да се внимава.
— Имам решение на проблема ти — заяви Пелц. — Вземи ме с теб. Работя безсрамно евтино.
— Не.
— Защо не?
— Просто предпочитам да играя на сигурно, Мик. Ти си в изпитателен срок, пробационният ти може да се появи всеки миг и да претараши това място без съдебна заповед. Ако те видят да носиш чанта, всяко ченге може да те спре и да те претърси, а не ми се иска водещият ми пиротехник да прекара следващите двайсет години в затвора.
— Аз не разполагам с двайсет години — отвърна Мики. — Може би нямам и двайсет месеца. Ще гризна капсулата, преди да изляза.
— Тогава защо да рискуваш?
— Защото съм го правил винаги. И защото загубих възможността да го правя легално. Гейбриъл, кълна се в бога, последните два дни бяха най-забавните, които съм преживявал от години насам. Отново правя това, което обичам, и искам просто да продължа да го правя.
— Не мога. Съжалявам — отвърна Гейбриъл.
Мики затвори очи и въздъхна.
— Да, и аз — каза той и отвори едно чекмедже, откъдето извади папка.
— Какво е това?
— Опасявах се, че ще ми откажеш, но реших, че дори и да не мога да съм там с теб, поне мога да направя още нещо. Затова съставих този план, за него не искам пари — обясни Пелц и подаде папката на Гейбриъл. Първата страница носеше заглавието Изкуството на взривяването.
Папката беше пълна с чертани на ръка диаграми върху разграфена хартия. До всяка илюстрация Мики беше написал на ръка кратки обяснения. "Какво се прави" беше изписано с черно, а "Какво не се прави" — с червено. Папката съдържаше подробен наръчник, стъпка по стъпка. В края му имаше приложение — повече от сто страници подробна информация за различни експлозиви, събрана от научни списания, Наръчник за работа с взривни устройства на специалните части, сайтове "Направи си сам", блогове и разбира се, задължителното четиво за всеки начинаещ революционер — Готварска книга на анархиста.
— Това е невероятно! — възкликна Гейб. — Приготвил си го за мен?
— Не, купих го от книжарница "Бомби и Нобъл" — разсмя се Мики. — Смешно, нали? Можеш да го използваш като реплика във филма. Естествено че съм го направил за теб, задник такъв. Нали ти казах, че Мики Пелц никога няма да те разочарова.
— Благодаря. Хайде да опаковаме тези неща.
— Тук имаш около четиридесет и пет килограма — каза Мики, — ще можеш ли да ги носиш?
Гейбриъл извади допълнителната дръжка на чантата си на колелца.
— Мога да го дърпам.
Пет минути по-късно той излезе от сградата, облегна чантата на фасадата и извади мобилния си телефон.
И тогава я видя.
Тъкмо завиваше на ъгъла към Скилман Авеню. Полицейска кола.
Гейб вдигна телефона към ухото си и се престори, че говори, докато наблюдаваше колата.
"Просто си обикаля, търси лоши момчета", успокои се той.
Естествено, автомобилът премина покрай него и той затаи дъх. Само ако знаеха какво има в чантата.
На десет метра след сградата шофьорът удари спирачки. Гейбриъл видя как задните светлини на автомобила се включиха и ченгетата дадоха заден ход. Шофьорът свали стъклото.
- Хей, приятел! Стой там — извика ченгето.
Гейбриъл замръзна.
56
Двете ченгета слязоха от колата. Гейб ги изгледа отдалеч. Единият беше млад и едър мъж, другият още по-млад и по-едър мъж.
По-едрият се приближи към него, а второто ченге влезе в сградата.