Двойните врати на мемориалния параклис се отвориха и униформеният портиер ги закрепи на местата им. Пръв излезе директорът на мемориалния комплекс, вървейки заднешком, докато ръцете му леко насочваха лъскавия махагонов ковчег.
Напрежението на Лекси се засили. Почти като по команда в този миг мобилният ѝ телефон завибрира и тя подскочи. Беше Гейбриъл, който се опитваше да се свърже с нея за милиарден път. Нямаше как да вдигне точно сега. Отвори чантичката си, извади една кърпичка и леко попи очите си. Остави чантичката отворена и застина в тържествена и смирена поза, отдавайки почит на починалия, докато го отнасяха към очакващата го катафалка.
От параклиса излязоха неколцина опечалени и последваха ковчега, но те не бяха важни — точно както беше по сценарий, бяха само дребни риби.
И тогава излезе възрастният евреин — Шели Трегър. От лявата му страна вървеше Еди Кобърн, облечена от глава до пети в дизайнерските си траурни одежди на опечалена съпруга. Пълни глупости! Та тя мразеше Иън Стюарт повече от всеки друг. Вдясно от Трегър вървеше младият режисьор Мюленберг. Лекси беше гледала някои от по-ранните му филми и тогава си беше помислила: "По дяволите, този тип наистина е добър", но човекът не беше спрял да снима боклуци, откакто бе влязъл в голямото кино.
Тримата се спряха на входа, точно на мястото, към което тя имаше най-добра видимост.
Тя бръкна в чантичката си, обви пръсти около дръжката на пистолета на Гейбриъл и зачака.
Точно в този миг се появи ченгето. Беше онази красавица, която бе видяла по телевизията, детектив Макдоналд. Точно зад нея вървеше съпругът ѝ, филмовият продуцент. Разпозна ги веднага. В изображенията на "Гугъл" имаше стотици снимки на щастливата двойка.
Беше планирала да застреля само Трегър, но сега разполагаше с пет мишени. О, господи, представяш ли си да ги убия всичките? Гейбриъл няма да бъде на себе си от радост. Това се казва реванш след провала ми при обира!
Полицайката и съпругът ѝ се приближиха към Трегър до входа. Лекси нямаше никаква представа за какво си говорят, може би за това кой в коя кола щеше да се вози.
Разговорът продължи само няколко секунди, след което Трегър излезе на Медисън Авеню, а останалите го последваха. И петимата, застанали плътно един до друг, тръгнаха право към нея. Тя дори не знаеше с колко патрона е зареден пистолетът, но се обзалагаше, че вътре има поне пет.
"Начало!", каза си тя.
Пандемония Пасионата извади "Валтер ППК" от чантата си и откри стрелба.
58
Не можеше да става и дума за придвижване с метрото, не и с чанта, пълна с С4. Кучетата, обучени да откриват експлозиви, щяха да го схрускат за обяд.
Сега, когато ченгетата го бяха видели, беше рисковано дори да повика такси. Всяко жълто возило в града имаше табелка на страничното стъкло, която гласеше: "ТОВА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО Е ОБОРУДВАНО С КАМЕРА ЗА СИГУРНОСТ. ЩЕ БЪДЕТЕ ЗАСНЕТ".
"Ще бъда и още как!", реши Гейбриъл.
Трябваха му десет минути махане, за да успее да спре едно от нелегалните таксита. То нямаше таксиметров апарат и шофьорът направо му съобщи цената, която искаше, за да го закара до Долен Манхатън — петдесет долара.
Гейб отвори вратата, пъхна чантата и се намести до нея върху омазнената и подлепена с тиксо тапицерия на задната седалка. В друг случай би се пазарил с шофьора. Петдесет долара ли? И за какво? Да ме возиш в този горещ и мръсен ковчег, който смърди на ароматизатор борче и на каквито там отвратителни камилски лайна от Близкия изток дъвчеш? Петдесет кинта, за да мога да те слушам как нонстоп се оплакваш по телефона на останалата част от проклетата ти терористична мрежа? Ще ти дам трийсет и пет и имаш късмет, че не съм някой бомбаджия самоубиец, който да те гръмне и да ти пръсне задника от тук чак до Мека и обратно.
Вероятно би се получила хубава сцена, но не и днес. Днес имаше по-важни неща, с които да се занимава.
Отказа се от опитите да остави съобщение на Лекси. Където и да се намираше тя, очевидно в момента не искаше да знае къде е. Щеше да се занимае с нея по-късно. Първо трябваше да се справи с проблема Мики Пелц. Набра мобилния му номер.
— Здрасти — чу се отсреща.
Гейб не можа да повярва, че Мики е вдигнал.
— Мик, къде си?
— В Манхатън. Ченгетата ме прибраха, докараха ме в 19-о районно управление и ме затвориха в една стая за разпити, където ми казаха да чакам двама детективи.