Коя, по дяволите, е Пандемония Пасионата?
Той продължи да чете. По средата на сценария се изправи и се втурна като обезумял към шкафчето си. Валтера го нямаше.
Гейб ядосано запрати чашата за шампанско в стената. — Мамка му! Мамка му! — разкрещя се той и заблъска с юмрук по вратичката на шкафа. Това не беше гняв, беше агония.
60
На мястото имаше поне трийсет полицаи и никой от нас не видя пистолета. Но още в мига, когато чух първия изстрел, нямах ни най-малко съмнение с кого си имаме работа. Активен стрелец — въоръжено лице, което прилага или прави опити да приложи смъртоносна сила на място, обитавано от хора.
Центърът за борба с тероризма беше издал книга по въпроса. Бях я чел три пъти и това, което помнех, се заключаваше в следното: Атаките от активни стрелци са динамични събития. Реакцията на полицията зависи от конкретните обстоятелства, в които протича инцидентът.
С други думи: "Щом започнат да прелитат куршуми, не можем да предположим какво ще стане. Ще трябва да разчитате единствено на себе си".
Първият изстрел уцели Шели Трегър. Той се спря рязко и се хвана с две ръце за гърдите. Една от големите саксии с цветя, разположени симетрично от двете страни на входа, омекотиха падането му и той се свлече на земята с лице, разкривено от болка.
Тълпата се пръсна във всички посоки и тогава успях да зърна стрелеца. Жена в черно. Стоеше точно зад металните заграждения с изпъната напред дясна ръка, в която държеше пистолет, насочен към хората на входа на погребалния дом.
Жена? Деветдесет и шест от всеки сто стрелци бяха мъже. Досега бяхме търсили мъж.
Вече тичах към Медисън Авеню, вадейки пистолета в движение, когато тя отново натисна спусъка. Личеше си, че не е професионалист. Позицията ѝ за стрелба беше изцяло погрешна и ръката ѝ отхвръкна назад след изстрела. Нямах представа в кого се цели, но видях как куршумът прониза главата на Хенри Мюленберг, предизвиквайки експлозия от кръв, кости и мозък.
Тълпата потъна в хаос. Огражденията препречваха пътя от едната страна, от другата беше мемориалният дом. Шепа хора побягнаха на север по 82-ра улица, но по-голямата част от тълпата се втурна право към мен, тичайки в посока, обратна на "Медисън". Стрелецът, който се намираше на по-малко от три метра от Кайли и Спенс, насочи оръжието си към тях.
Спрях на място в опит да се прицеля по-добре.
В същия миг бях повален.
Огромен мъжага в лилава тениска ме изблъска отстрани, изрита оръжието от ръката ми и се стовари върху мен на земята, крещейки: "Хванах го! Хванах го!".
Чух още един изстрел, след това още един и още един, Докато нови и нови цивилни граждани в порив да проявят геройство, се трупаха на купчина върху мен.
Успях да преброя общо пет изстрела и след това нищо. Изминаха пет секунди. Седем. Десет. Стрелбата беше престанала.
Онези от Центъра за борба с тероризма се бяха оказали прави — всяко събитие с активен стрелец е различно. Нямах представа какво ще се случи оттук нататък, а в момента, с лице, притиснато към разкаляните плочи, нямах представа и как е приключила престрелката.
61
Чух как нюйоркската полиция ми се притича на помощ с думите:
— Пуснете го, пуснете го! Той е полицай!
— Той има пистолет — изкрещя с южняшки акцент дебелакът, проснал се върху мен.
— Той е ченге, идиот такъв! Всички имаме пистолети. Махни се от него!
В този миг на три метра от мен дочух друг глас — висок, ясен и категоричен, който каза само:
— Мъртва е.
Коя е мъртвата?
Намирах се най-отдолу в купчина от налягали върху ми четирима или петима мъже. Усещах как тежестта отгоре ми намалява, докато полицаите ги отстраняваха един по един.
Най-накрая и стокилограмовият мъж, който ме беше повалил, който впоследствие се оказа, че е гимназиален треньор по ръгби от Бействил, Мисисипи, се изправи и посегна да ми помогне.
— Съжалявам, господин полицай. Просто ви видях да тичате към тълпата от хора с пистолет...
Коя е мъртвата? КОЯ Е МЪРТВАТА???
Изправих се, поизтупах се и си проправих път към входа на параклиса.
— Пак ли се излежаваш на работа?
Беше партньорката ми, все още с пистолет в ръка и леко неуместна усмивка в случая, но което бе по-важно от всичко — не беше мъртва.
— Добре ли си? — попитах аз.
— Не, но съм по-добре от нея.