Жената в черно лежеше по гръб на тротоара с няколко дупки от куршуми в гърдите и една в челото.
— Ти ли го направи?
Кайли кимна.
Изстрелите бяха перфектни.
— Видях Трегър и Мюленберг да падат — казах аз.
— Мюленберг беше мъртъв, преди да падне на земята. Шели има няколко счупени ребра, но ще се оправи.
— Няколко счупени ребра? … Но как е възможно? Стреляха в гърдите му — изумих се аз.
— Копелето носеше защитна жилетка.
Трегър лежеше на Медисън Авеню, под главата му беше подпъхнато свито на топка сако. Приклекнах до него и той ми се усмихна. Зъбите му бяха все още криви като на дете, израснало в бедност. В този момент разполагаше с достатъчно пари, за да ги изправи поне сто пъти досега, но той си ги пазеше каквито са — да му напомнят за това откъде е тръгнал.
И аз му се усмихнах.
— Носите защитна жилетка? — попитах го аз.
— Жена ми я купи. Мисля, че от годишна разпродажба в "Блумингдейл" — пошегува се той.
— Жена ви ви е купила защитна жилетка? Сериозно? — учудих се аз.
— Тя заяви, че съм бил достатъчно високо в хранителната верига и можело някоя откачалка, тръгнала да убива хора, да ме е включила в списъка си. Мразя, когато жена ми е права, но в случая ще направя изключение.
— Вие сте щастливец, Шели — казах аз и се изправих.
— Знам, знам — изпъшка той. — И тя няма да спре да ми го повтаря.
— Зак! Насам!
Спенс Харингтън седеше на стълбите пред мемориалния дом.
— Виждаш ли това? — попита той, сочейки кафявата тухлена фасада на сградата, където се виждаха следи от куршуми. — Половин секунда по-рано и това щеше да е в главата ми. Кайли ме блъсна встрани. Тя ми спаси живота.
— Мисля, че е спасявала живота на доста хора — отвърнах аз.
— Имаш страхотна партньорка — каза Спенс.
— Както и ти — отвърнах му аз.
Кайли се приближи към нас. Носеше чантата на жената стрелец.
— Казва се Алексис Картър, двайсет и осем годишна — каза тя.
— Алексис? Лекси? Това е приятелката, за която ни каза Джей Джей. Какъв е постоянният ѝ адрес? Той може да е още там — възкликнах аз.
— Има шофьорска книжка, издадена в Индиана. Тук няма нищо, което по някакъв начин да я свързва с Ню Йорк. По дяволите, Зак! Така и не помислих, че трябва да търсим приятелката. Бях изцяло фокусирана върху това да намерим този тип.
— Всички търсехме този тип, Гейбриъл Беноа — отвърнах аз.
— И продължаваме да го търсим. Дай да подсигурим мястото, накарайте униформените да снемат показания от всички в тълпата. Не ми пука дали ще отнеме цял… — започна да се разпорежда Кайли, но изведнъж спря. — Зак, това е мобилният ѝ телефон. В момента някой я търси.
— Вдигни — казах аз.
Тя започна да рови в чантата на жената, за да извади мобилния ѝ телефон.
— На екрана пише "Гейб". Той е! — извика Кайли.
— Включи на високоговорител — казах аз и тя натисна бутона за приемане на разговора.
— Здрасти — каза Кайли.
— Кой е? — попита гласът от другата страна на линията.
— Обажда се детектив Кайли Макдоналд от Нюйоркското полицейско управление — представи се тя.
— Къде е Лекси? Къде е тя?
— Аз имам по-добър въпрос — отвърна Кайли. — Ти къде си?
Линията прекъсна.
ТРЕТА КНИГА
ШОУТО ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ
62
Колкото по-голямо е престъплението, толкова по-вероятно е да се появи някоя важна клечка, която да пречи на полицията да разследва случая. При нас това бе един близък приятел на Шели Трегър, който по една случайност беше и кмет на Ню Йорк.
Трегър вече беше прехвърлен на носилка и щеше да бъде транспортиран към болница "Ленъкс Хил", когато лично кметът, придружен от целия си антураж, се появи на местопрестъплението. След като поздрави приятеля си за това, че бе проявил благоразумието да носи защитна жилетка, Негова Чест се обърна към Кайли:
— Детектив Макдоналд, не бяхте ли вие човекът, който ми обеща да заловите този маниак, преди да е напуснал града? Като ви гледам как спазвате обещанията си, предричам ви доста светло бъдеще… като политик.
— Стан! — извика Трегър от носилката. — Ако не беше Макдоналд, пред мемориалния комплекс щеше да има повече мъртъвци, отколкото вътре в него. Същото важи и за детектив Джордан. Полицаите тук са най-добрите, не ставай гаден. Остави ги да си вършат работата.
— Хубаво — измърмори кметът, — а аз ще си върша моята. Ще прекратя седмицата "Холивуд на Хъдсън".
— Стан, скачай в линейката, ще те оставя пътьом в лудницата, защото очевидно си си загубил ума! — каза Трегър и се намръщи от болка, докато се изправяше на лакът. — Какво послание искаш да изпратиш на Холивуд? Че нюйоркчани бягат, когато стане напечено? Или че имаме най-бързите, най-умните и най-смелите полицаи на света и никой никъде не пази по-добре гърба на филмовата индустрия от отдел "Специални клиенти" на нюйоркската полиция?