— Какво искаш да кажеш, Шели? Ако спрем сега, значи терористите печелят? — попита кметът.
— Не знам кой печели — отвърна Трегър, — но съм дяволски сигурен кой ще загуби. Ако се откажеш сега, следващия ноември ще е истински късмет, ако събереш и пет гласа от Стейтън Айланд. Мисли за бъдещето, Стенли.
— Добре, ще изчакам още един ден — съгласи се кметът.
Всеки, който в този момент би си помислил, че той ще се извини за това, че ѝ се е нахвърлил с обвинения, или че ще я поздрави за това, че е елиминирала стрелец, явно не познаваше добре Негова Чест.
— Кое е мъртвото момиче? — попита той.
Кайли му каза.
— И какво следва?
— Ще прегледаме съобщенията и гласовата ѝ поща — отвърна Кайли. — Тя е най-близкият човек до човека, когото търсим, Гейбриъл Беноа. Стесняваме обръча около него.
— Ще ви попитам още веднъж — прекъсна я кметът. — Все още ли смятате, че ще заловите този човек?
— Да, сър, абсолютно! — отвърна Кайли, без да се поколебае нито за миг.
Не мислех, че е възможно, но тя всъщност звучеше по-уверено, отколкото, когато изричаше същите тези думи преди две нощи и четири трупа.
63
Делия Кейтс не е от тези полицаи, които ще се появят на местопрестъплението само защото кметът е там. Тя е достатъчно разумна да даде на екипа си време да събере и обобщи информацията. Пристигна на мястото двайсет минути след като кметът си беше тръгнал и ние вече разполагахме със солидно количество данни, част от които бяха крайно притеснителни.
— Докладвайте какво имаме дотук — започна направо тя.
— Жената, която стреля, е приятелката на Беноа. Казва се Алексис Картър, за приятелите си Лекси. Оказа се, че мобилният ѝ телефон е истинска златна мина — информацията в него не е защитена с никакви пароли — обясних аз. — Ако се съди по съобщенията, които си е разменила с Беноа, тя е знаела какво върши, но не е била с него, когато е убил Рот, Стюарт и Чък.
— Е, определено се е реванширала този път — отбеляза Кейтс.
— Всичко е планирано зад гърба на приятеля ѝ. Беноа не е имал представа, че тя ще направи това. В последните няколко съобщения той я издирва отчаяно. И да, права сте, двамата са работили по сценарий на филм. Открихме описание на тази сцена в чантата ѝ, има два варианта за финал.
— В единия се измъква, а в другия загива трагично? — предположи Кейтс.
— Не. В единия се измъква, а в другия е заловена от отдел "Специални клиенти" на нюйоркската полиция, където устоява на натиска, за да защити своя човек.
— И може би с Тами Уайнет в саундтрака? — удиви се Кейтс.
— Тя дори е използвала моето име и името на Зак в сценария — отвърна Кайли и разгърна един от листовете, които открихме в чантата на Лекси. — Героинята ѝ се казва Пандемония Пасионата, нека ви прочета част от диалога:
ДЕТЕКТИВ ДЖОРДАН: Къде е партньорът ти? Какво е замислил той?
ПАНДЕМОНИЯ: Пести си дъха, хубавецо. Няма да измъкнеш нищо от мен.
ДЕТЕКТИВ МАКДОНАЛД: Нямаш представа в каква огромна каша си се забъркала.
ПАНДЕМОНИЯ: А ти нямаш представа какъв проблем имаш ти самата.
— Така ли си е представяла нещата? — попита Кейтс.
— Или ще я хванем, или ще ни се измъкне? Не е ли допускала, че може да се случи това, което се случи в действителност?
— Не. До самия си край е тънела в блажено заблуждение — поклати глава Кайли.
— Трябва ни останалата част от сценария. Имате ли представа къде е? — попита Кейтс.
— Може да е в компютъра ѝ, но шофьорската ѝ книжка не е от щата, а адресите в Ню Йорк не водят доникъде — отвърнах аз. — Но имаме още нещо. Спомняте ли си, Черил Робинсън предсказа, че Беноа се е устремил към нещо наистина голямо? Много по-голямо от предишните убийства. Слушайте… — казах аз и натиснах бутона за прослушване на гласовата поща на телефона на Лекси.
Лекси, аз съм. Нещата се объркаха. Пред къщата на Мики съм, но се появиха ченгета. Почти съм сигурен, че са дошли да приберат Мики. В чантата ми има С4 за четиридесет и пет хиляди долара, а мамка му, ако знам какво да направя, за да ги спра. Това е всичко. А, и още нещо. Къде си, по дяволите?