— Четиридесет и пет хиляди? Това трябва да е доста С4 - отбеляза Кейтс.
— Достатъчно е, за да се обадим на Вътрешна сигурност и на който още се сетим, че може да ни помогне да го проследим — казах аз.
— Не искам да го следим. Искам да бъдем три крачки преди него.
— Ние със Зак имаме списък на всички събития, свързани със седмицата "Холивуд на Хъдсън". Но те са разпръснати из целия град — хотели, кина, ресторанти, частни партита… Не мисля, че ще можем да осигурим достатъчно кучета, обучени да намират експлозиви, за да се справим.
— Беноа може ли да се справи с това сам? — попита Кейтс. — Това не е като да хвърлиш коктейл "Молотов". Говорим за огромно количество пластичен експлозив, с който ще борави без помощта на експерт. Пелц е в ареста, можем да го задържим до седемдесет и два часа.
— Това може да го забави, но едва ли ще го спре — отбелязах аз. — Беноа е умен. Сигурно се е досетил, че ще посетим Пелц, който току-що е излязъл от затвора. Точно затова не е оставил експлозивите в апартамента му. По-вероятно е да е използвал Мики, за да му набави фишеците и да го обучи набързо как да ги използва. С4 не е чак толкова сложен за употреба.
— Добре, ако Пелц е научил Беноа как да използва експлозива, вероятно знае какви са мишените — каза Кейтс. — Връщайте се в управлението веднага щом можете, за да притиснете господин Пелц.
— Все още ли чакаме пробационния служител да се появи? — попита Кайли.
— Такова е правилото, нали? — отвърна Кейтс. — Не можем да разпитваме условно освободен в отсъствието на пробационния му служител.
— Да, госпожо, такъв е редът — потвърди Кайли.
— А вие, детектив Макдоналд, вероятно знаете по-добре от всички останали, че… някои правила са създадени, за да бъдат нарушавани.
64
Половин час преди края на смяната най-сетне успяхме да се върнем в управлението, където постоянен поток от хора идваха, отиваха си или чакаха, за да говорят със сержанта.
Деветнайсето управление е едно от най-натоварените в града, затова му трябва опитен професионалист като Боб Макграт, който да координира работата в офиса.
Когато стигнахме до него, той разговаряше с две двайсетинагодишни момичета, едното от които беше невероятно красива латиноамериканка. Още четирима граждани чакаха на опашка след тях.
Двамата с Кайли отидохме направо в началото на опашката.
— Сержант, съжаляваме, че ви прекъсваме, но капитан Кейтс е изпратила патрулна кола да прибере един човек на име Мики Пелц от Куинс, нали? — попитах аз.
— Да, детектив, изчакайте за момент, заповедта беше тук някъде — отвърна Макграт и докато ровеше, попита: — Някой от вас двамата случайно да говори испански?
— Аз мога малко — отвърна Кайли.
— Не е достатъчно — заяви Макграт. — Всички ченгета говорят малко. Дамата тук е от Колумбия, не говори английски, а приятелката ѝ не говори испански.
— Не съм ѝ приятелка — намеси се жената. — Тя живееше в съседния апартамент и просто я доведох дотук. Опитвах се само да бъда добра самарянка. Някой ѝ е откраднал паспорта и...
— Госпожо, спрете — прекъсна я Макграт. — Разбрах частта, която беше на английски. Дайте ми две секунди, за да намеря ченге, което говори испански.
— Сержант, може ли да вляза? — чу се глас отстрани, беше момчето за доставки на "Пепси", което буташе пълна количка със стекове сода за зареждане на машините.
— Дано камионът ти не е спрян така, че да блокира патрулните коли отвън, Върнан — отвърна Макграт и му направи знак да влиза.
— Дано някое от вашите ченгета не е сложило пак охлюви в машините ми за сода — засмя се в отговор човекът от "Пепси".
Макграт преобразува жеста с ръка в красноречиво показване на среден пръст, докато с другата си ръка продължаваше да се рови из купчината хартии върху бюрото си, търсейки документа на Пелц.
— Извинете, но след половин час трябва да отида да прибера сина си от училище — обади се Добрата самарянка.
— Разбирам, госпожо — отвърна Макграт и се провикна през рамо: — Дона, ще извикаш ли Родригес или Моралес? Тук все още ми трябва преводач от испански!
Откъм преградения със стъкло офис зад него се плъзна стол на колелца и цивилна полицайка изкрещя в отговор:
— И двамата са заети, сержант!
— Не го вярвам — отвърна ѝ Макграт, докато продължаваше да рови сред планината от листове, — сигурно са в почивка. Обади им се да се връщат и гледай този път да им споменеш как изглежда въпросната млада дама.
Започвах да се дразня от множеството прекъсвания. Един поглед към партньорката ми беше достатъчен, за да видя, че тя е по-раздразнена и от мен. Беше стиснала зъби, което явно ѝ помагаше да си държи устата затворена.