— Не би излъгал пред свещеник, нали синко? — попита го Гейб.
Мики се разхили с характерния си дрезгав смях, надигна бутилката Poland Spring и наведнъж изгълта половината от съдържанието ѝ.
— Тук съм само за морална подкрепа — каза Гейбриъл,
— Както и да ти кажа, че ако ти трябва адвокат, да не се съгласяваш да те защитава някой от онези загубеняци, назначавани служебно от съда. Имам парите да ти осигуря истински.
— Благодаря, ти си добър приятел, Гейб.
И това бяха последните думи, които Мики Пелц щеше да изрече.
Напускането на полицейското управление беше лесно като детска игра. Гейбриъл попадна зад група от трима полицаи и се промъкна незабелязано покрай бюрото на сержанта, след което се изниза през вратата. След по-малко от трийсет секунди вече беше свалил фалшивата брада и свещеническата риза и яка, беше ги свил на топка заедно с Библията и кръста, които носеше, и ги беше захвърлил в едно от близките кошчета.
На югоизточния ъгъл на Трето авеню и 67-а улица имаше амбулантен търговец, който предлагаше слънчеви очила, батерии и "истински кашмирени шалове" само за по пет долара. Очуканият му микробус "Додж" беше паркиран зад подвижната сергия и Гейбриъл застана така, че да има видимост на запад към полицейското управление и в същото време да остане скрит.
Облечен с червено-бяла тениска на "Рюгерс", той тъкмо изпробваше чифт големи слънчеви очила, когато половин дузина ченгета излязоха вкупом от управлението. Водеше ги детектив Макдоналд. Тя се огледа първо наляво, после надясно и удари с юмрук в разтворената си длан, когато осъзна, че го е изпуснала.
Тя беше кучката, убила Лекси. Пресата не беше посочила името ѝ, пишеше само "цивилна полицайка", но на Гейбриъл не му трябваше повече.
Беше минал точно покрай нея, на не повече от няколко сантиметра, но дори и да можеше да я удуши още там, не трябваше да го прави. Тази готина гаднярка детектив Кайли Макдоналд щеше да преживее същата болка и агония, каквато беше причинила на самия него.
Това ще бъде за теб, мое момиче от пуканките.
66
Полицейското управление вече официално беше сцена на местопрестъпление. От законова гледна точка не можехме да местим тялото на Пелц, преди да бъде огледано, заснето и изследвано. И тъй като нищо не влияе по-зле на реномето на полицията от труп, прострян на пода в полицейското управление, набързо намерихме брезент, с който да скрием тялото от любопитната публика.
— Ако зависеше от мен, щях просто да го завлека обратно в стаята за разпити — отбеляза Кайли. — Наистина ли трябва онези от съдебна медицина да идват, за да ни кажат, че Беноа го е отровил? И то най-вероятно със същата отрова, която е използвал върху Рот.
Ние, двамата, капитан Кейтс, Макграт и прекият му началник лейтенант Ал Ортън се бяхме натъпкали в офиса на Дона Торсън. Тя беше цивилният служител, който работеше на гишето в приемната на управлението. Тук беше напечено и неудобно във всеки възможен смисъл.
— Как е влязъл Беноа? — обърна се Кайли към Макграт.
Макграт е едър мъж, добре сложен, с гъста, леко посивяваща коса и широка ирландска усмивка. Той може да е както приветливият посрещач в приемната, така и доста заплашителна фигура — както казах, той е опитен професионалист. Погледна Кайли право в очите и заговори тихо и спокойно:
— Той ми се представи като свещеник. Изглеждаше като свещеник. Каза: "Пелц е един от енориашите ми. Мога ли да поседя с него и да му дам малко духовни напътствия?". Доколкото знаех, Пелц не беше арестуван. Не беше тук дори заради някакви нарушения. Просто си седеше тук и чакаше да говори с вас и със своя пробационен служител. Така че — отговарям на въпроса ви, детективе — той е влязъл, защото аз съм го пуснал. Аз съм кучето пазач пред вратата и аз съм му казал "да" просто защото, доколкото съм могъл да преценя, не е имало причина да му кажа "не". Но ако търсите някой, който да се нагърби с вината, пишете я на моя сметка.
— Чакай, Боб — намеси се Ортън. — Детектив Макдоналд, вие сте нова тук. Деветнайсето управление работи с отдел "Специални клиенти" още откак дойдоха тук, и общо взето, работи добре. Имаме създаден определен ред и протокол, който започва с думите "Да служа и да пазя". Ние не се занимаваме с тормоз над граждани. Не ги караме да се събличат и не им забраняваме да внасят течности. Ние не сме Агенцията за национална сигурност. Сержант Макграт е награждаван полицай с осемнайсетгодишна служба и си върши работата по учебник. Случилото се не е негова...