Отговорът се върна веднага. Беше висок и ясен — два заглушени от тиксото, но все пак ясно разграничими гърлени звука. Не!
— Вратата свързана ли е с експлозиви?
Последва единично изпръхтяване. Да!
И последните остатъци увереност и смелост се отдръпнаха от физиономията на Кайли. Тя беше настоявала да дойдем без подкрепление, без екип за обезвреждане на взривове — просто нахлуваме в крепостта и спасяваме положението сами. Сега обаче изглеждаше така, сякаш всяко от решенията ѝ се беше оказало погрешно.
— Зак… — прошепна объркана тя.
Изглеждаше ужасно уязвима и безпомощна, каквато никога не бях я виждал.
Внезапно спасяването на Спенс се бе оказало изцяло моя грижа. Затворих очи и се опитах да си представя всяко едно от квадратчетата на дъската за шах.
— Имаме седемнайсет минути — каза тя.
Няма време за мислене.
— Спенс! — изкрещях отново през вратата. — Мога ли да вляза през прозореца?
Последва едно изръмжаване и след това нищо.
Да.
Това беше отговорът, на който се надявах.
— Точно така — обърнах се към Кайли. — Мога да вляза през прозореца.
Тя ме погледна. В очите ѝ се четеше недоверие, разочарование и още куп други отрицателни емоции.
— Зак — каза тя, — на седмия етаж сме. Как, по дяволите, смяташ да влезеш през прозореца?
73
Гейбриъл беше разчел времето идеално. Екипът, отговорен за кетъринга, почти беше приключил с товаренето, повечето от гостите бяха вече на борда, а яхтата на Трегър Шел Гейм беше готова да отплава.
Той се зае да подрежда минисандвичите с раци, баркети с пушена сьомга и скариди с кокос върху черни лакирани подноси.
— Вършиш страхотна работа, Армандо — каза му Адриен. — Мамет е щастливец, че те има.
— Все още не съм минал прослушването — отвърна Гейбриъл.
— Ще го минеш. А дотогава можеш да нахраниш богатите и гладните. Бюфетът е предвиден за седем часа — каза тя, докато минаваше зад него, и леко го потупа по задника, прошепвайки в ухото му: — Десертът ще бъде в моя апартамент около полунощ.
— Май на това вие, американците, му викате сексуален тормоз на работното място — пошегува се той.
— А как му казвате вие в Аржентина? — усмихна се тя.
— Любовна игра.
Той ѝ намигна, взе една табла и я занесе в главния салон, проправяйки си бавно път сред тълпата, докато се усмихваше и раздаваше ордьоври по пътя си. Гостите представляваха типичния микс от шоубизнеса — мъже и жени, млади и стари, хетеро и хомосексуални, но всички те имаха нещо общо: всеки от тях знаеше как да се облече за морски круиз, освен двамата мургави латиноамериканци, които носеха еднакви кафяви блейзъри, традиционни вратовръзки и обувки на ченгета.
Хамелеона се усмихна. Ако това е идеята на Трегър за частна охрана, той или не проявява уважение към мен, или иска да ми помогне да вдигна тази лодка във въздуха.
Той се приближи до единия от наемниците и му подаде таблата си. Мъжът поклати глава.
— О, моля ти се — каза Гейбриъл, — просто не знаеш какво пропускаш. Скаридите са великолепни, направо да си умреш за тях.
Човекът сви рамене, взе една салфетка, грабна крадешком една скарида от таблата, огледа се наляво-надясно, след което си взе още три.
— Ще се върна — каза Гейбриъл.
Проправи си път към далечния край на салона и излезе през стъклената врата на главната палуба. Тук имаше далеч по-малко гости и почти всички пушеха.
Намери си тихо местенце откъм страната с гледка към пристанището и извади нещата, които носеше. Бруклинският мост беше зад гърба му, което означаваше, че са се отправили на юг към Губернаторския остров и квартала "Ред Хук" в Бруклин.
Нямаше да представят пилотния епизод, преди да се стъмни, което означаваше, че капитанът ще трябва да плава до Сий Гейт или до Брийзи Пойнт, преди да поеме обратно, за да хванат последните слънчеви лъчи над Острова на Свободата.
Разполагаше с малко повече от час, за да заложи експлозивите.
Откри вратата с надпис ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО, остави таблата с ордьоврите и влезе.
Слезе по двата реда метални стълби, водещи до машинното отделение.
— Ей, стой там, приятелю — чу се някакъв глас.
Гейбриъл замръзна на място.
Мъжът беше тъмнокож афроамериканец, над шейсетгодишен, облечен в спортен панталон и избеляла дънкова риза с логото на яхтата, избродирано върху лявото джобче на гърдите му.
— Здрасти — поздрави Гейбриъл.
— Да, здрасти и на теб — добронамерено отвърна мъжът. — Я кажи колко пръста показвам?