— Три.
— Добре, преминаваш теста за добро зрение, затова предполагам, че си видял табелата, на която пише: "Влизането забранено". Нека ти я преведа. Достъпът до тази зона е забранен, затова бъди така добър да се върнеш на палубата, където ти е мястото.
— Всичко е наред — отвърна Гейбриъл. — Аз съм от кетъринга. Господин Трегър ме прати тук да взема поръчките за вечеря от екипажа.
Мъжът се разсмя.
— Поръчките за вечеря ли? Може би за момчетата на мостика, но господин Трегър няма навика да сервира вечеря в машинното.
— Грешката е моя — отвърна Гейбриъл, — но, човече, яхтата е фрашкана до пръсване с храна. Искаш ли да ти донеса табла — скариди, пилешко, рибно филе или пържола?
Мъжът се намръщи.
— Главата ми ясно отговаря с "не", но стомахът ми току-що запя друга песен и казва "може".
— Може и ще стане — отвърна Гейбриъл. — По дяволите, ти и момчетата тук долу сигурно бачкате най-здраво от всички на яхтата. Само ми кажете какво искате и ще ви го донеса.
— По малко от всичко, като наблегнеш повече на филето и пържолите, а може би и една студена бира.
— Имаш ги. Колко момчета бачкате тук долу? — попита той.
— Трима. Аз, пак аз и моя милост — отвърна морякът и отново се разсмя. — Казвам се Чарлс Конър — представи се той.
— Добре, господин Конър, значи заслужавате поне по две бири на човек — отвърна Гейбриъл. — Какво ще кажете да ви донеса един стек шестица?
— Благодаря, но лимитът ми тук долу е само една.
— Това си е сериозно постижение — отбеляза Гейбриъл. - Как карате цялото това чудо сам?
— Въобще не го карам аз. Капитан Кемпиън го управлява с компютър от мостика. Обикновено, щом потеглим, тук долу, в машинното, няма никого, но сега яхтата е пълна, а алкохолът се лее свободно, така че капитанът ме прати тук, за да се оглеждам за щастливи заблудени гости.
— Искаш да кажеш за такива, които не могат да прочетат надписа "Влизането забранено"? — попита Гейбриъл.
— По-скоро за разни превъзбудени и пияни двойки, които са видели знака и са решили, че могат да се вмъкнат долу, за да си направят своя версия на порнофилм по река Хъдсън.
— Ще отида да ти донеса вечеря — заяви Гейбриъл. — Я! Какво е това голямо шумно нещо зад теб?
Конър се обърна.
— Това, приятелю, кара кораба да...
Хамелеона натисна бутона на електрошока още веднъж тази вечер и изпрати мощен електрически заряд в тялото на нищо неподозиращата жертва. Морякът се свлече на пода неподвижен и безпомощен.
— Излъгах, че ще ти донеса вечеря — каза Гейбриъл и прибра електрошока обратно в кобура на колана, изваждайки нова ролка тиксо от джоба си.
Гейбриъл нямаше представа колко човека работят долу, затова тази сцена не беше описана чак толкова детайлно. Като се отчете моментът на импровизацията обаче, той реши, че и двамата с Чарлс Конър са се справили забележително добре.
74
— Не можем да се изкачим отвън на височина седем етажа, но можем да слезем един надолу. Какво има на осмия етаж? — попитах Кайли.
Още щом чу въпроса ми, видях, че пламъчето в очите ѝ се връща. Обзе я надежда.
— Дино. Дино Провенцано. Той е художник. Работи в вкъщи — каза тя, обърна се към вратата и извика на Спенс:
— Обичам те! Ще се върнем за теб.
Втурнахме се към стълбите.
— Дино пръв си е купил апартамент тук — обясни тя, докато се качвахме нагоре. — Взел е най-горния с гледка напред, където светлината е най-добра. Неговият е 8А.
Само след секунди тя вече удряше с юмрук по входната врата на апартамента точно над нейния.
— Дино, Кайли е. Отвори! Спешно е!
Никой не отговори. Кайли продължи да удря и да крещи:
— Дино! Коралай! Има ли някой? Полиция! Спешно е!
След още десет ценни секунди Дино отвори рязко входната си врата, държейки изцапан с боя парцал.
— Дино, в апартамента ми има бомба — каза Кайли и си проправи път навътре. — Вземай Коралай и излизайте!
— Тя не е тук. Отиде да разходи кучето. Какво каза, че имало в апартамента ти? — не разбра художникът.
— Бомба!
— Исусе! — възкликна той.
— Позвъни на вратите на всички — нареди Кайли. — Предупреди съседите и изпразнете сградата. След това се обади на 911 и им кажи да разчистят улиците и да евакуират съседната сграда. Кажи им, че имаме само четиринайсет минути. Имаш ли мобилен телефон?
Дино се потупа по джобовете на панталона.
— Да — отвърна той и понечи да влезе в една от стаите.
— Чакай само да си взема лаптопа.