— Излизай! Веднага! — изкрещя тя и го избута навън в коридора, затръшвайки входната врата зад гърба му.
Холът на апартамента беше огромен. Цялото обзавеждане и килимите бяха издържани в нюанси на бежовото и кафявото. Стените бяха тези, които придаваха живот на стаята. Три от тях преливаха от цветове. На тях висяха поне двайсет картини. Ако всичките бяха на Дино, значи този човек беше дяволски добър.
Кайли изтича до четвъртата стена, която се състоеше почти изцяло от стъкло. Отвори плъзгащата се врата, излезе на типичната за Ню Йорк миниатюрна тераса и се надвеси над перилата.
— Терасата ни е на около четири метра и половина надолу — заяви тя. — Мога да го направя. О, мамка му!
— Какво?
— Въже. Трябва ни въже. Огледай се наоколо! — извика тя.
Прозорецът нямаше завеси, а в хола нямаше нищо, което да можем да използваме, за да спуснем някого до долния етаж.
— Виж в кухнята. Аз ще проверя в кабинета му — каза Кайли и двамата се отправихме в различни посоки.
Кухнята, оборудвана изцяло от неръждаема стомана, бе чиста, добре организирана и подредена. Не приличаше на място, където някой би държал пет метра въже. Заех се да отварям чекмеджета и шкафчета, когато чух Кайли да вика.
— Зак, открих! В спалнята е. Трябва ми помощ!
Тръгнах по посока на гласа ѝ, като си представях, че ще я заваря да разкъсва чаршафи на ивици и да ги връзва една за друга. Грешах. Беше коленичила върху един скрин и протягаше ръце към плоския екран на телевизора, закрепен за стената. Беше огромен, с екран колкото видеостена.
— Помогни ми да свалим това нещо — каза тя и сграбчи единия му край. Качих се на скрина до нея, хванах другия край и двамата заедно го повдигнахме от стойката му. Сигурно тежеше поне трийсет-четиридесет килограма. Кайли сниши своя край до повърхността на скрина и го пусна без предупреждение. Изгубих равновесие. Не успях да го задържа и телевизорът се сгромоляса върху дъбовия под.
Кайли не му обърна абсолютно никакво внимание, само сграбчи кабела, който стърчеше от задната му страна.
— Коаксиален кабел — каза тя. — Здрав е. Направен е изцяло от мед и пластмаса. Сигурно е по-як от въже.
— Сигурно ли?
— Сега ще разберем. Целият апартамент е опасан с кабели, но всичко е прибрано до стените. Помогни ми да ги измъкнем — каза тя и дръпна кабела достатъчно силно, така че около метър и половина от него се измъкна от гипсокартонената стена, зад която беше прибран.
Хванах кабела и го задърпахме заедно, от което стената се разцепи от единия край на спалнята до другия, а след това чак до тавана и навън в коридора към следващата стая.
— Дай нож! — извика тя.
Извадих малко швейцарско ножче от джоба си и ѝ го подадох.
— По-голям! — отвърна тя и продължи да дърпа дебелия кабел.
Изтичах до кухнята и грабнах един голям нож "Хенкел" от дървената поставка на плота. Докато се върна, Кайли беше успяла да измъкне поне петнайсет метра коаксиален кабел. Разрязах го с едно движение.
Двамата се втурнахме към терасата и завързахме единия му край към металния парапет.
— Ти остани и гледай този край, аз ще сляза — каза Кайли.
— Не. Аз ще сляза.
— Зак, аз съм по-лека, а и там е моят съпруг.
— По дяволите, Кайли! Не можеш да се налагаш за всяко проклето нещо! — изкрещях аз. — Когато слезеш в апартамента, имаш ли въобще представа как да обезвредиш бомбата пред вратата?
— Аз… нямам, но реших, че...
— Ходила ли си на курс по обезвреждане на експлозиви в Куонтико?
— Не — поклати глава тя.
— Тогава млъквай и увий този кабел около мен! Аз ще сляза!
75
Намерихме средата на коаксиалния кабел и го увихме четири пъти около парапета на терасата. Кайли хвана единия край, аз хванах другия, след което ги усукахме заедно. Намерих чифт работни ръкавици в студиото на Дино и ги сложих. След това и двамата хванахме здраво края на кабела, застопорен в хола, и дръпнахме с всички сили.
Удържа.
— Готов ли си? — попита тя.
Прехвърлих единия си крак през парапета.
— Имаме единайсет минути. Давай! — каза Кайли.
Прехвърлих и другия крак от външната страна, пъхнах върховете на пръстите си в тясната ивица под най-долната греда от парапета и се отпуснах с цялата си тежест върху кабела. Той се спускаше поне три метра встрани от терасата на Кайли, сграбчих го още по-здраво, увих левия си крак около него за повече стабилност, погледнах към небето и прошепнах последните думи от молитвата на полицая:
Моля те, Господи, бъди до мен във всичко това.