Нямаше време за останалото. Вдигнах десния си крак и стъпих в празното пространство.
Кабелът се изпъна мигновено. И този път ме удържа. И така, висях на височина осем етажа над Долен Манхатън, а животът ми зависеше от уменията, които бях усвоил под грижите на треньор Ковиело в часовете по физическо преди двайсет години.
Поотпуснах малко хватката около въжето и започнах да се спускам надолу, като държах коленете свити, а ръцете отпуснати, и използвах краката си, за да не се плъзна рязко.
Дочух писъци от улицата някъде долу. Последва ги вик над главата ми:
— Зак, не гледай надолу! Съсредоточи се!
Съсредоточих се и се вторачих пред себе си. Виждах единствено и само червената тухлена стена. Движех се бавно, сантиметър по сантиметър, тухла след тухла.
И тогава зърнах отблясък от стъкло, беше горната част от вратата на терасата на Кайли. Още няколко сантиметра и вече гледах в дневната ѝ. Накрая левият ми крак опря о нещо твърдо. Спуснах и десния си крак Погледнах надолу и видях, че бях стъпил върху парапета на терасата на седмия етаж.
Поех дълбоко дъх, издишах шумно, след което прехвърлих и двата си крака откъм безопасната страна на парапета и се спуснах на пода на терасата.
— Успях! — извиках нагоре към Кайли.
— Слизам и аз — извика ми тя в отговор. — Имаме девет минути и половина.
Стъклената врата беше отключена. Свалих ръкавиците, отворих я и пристъпих внимателно в дневната.
Изображението от "Скайп", което бях видял на телефона на Кайли, беше достатъчно страховито, но това, че бях в една стая с голия, кървящ и завързан за стол Спенс, се оказа още по-ужасно. Не бях сигурен дали Кайли би могла да го понесе, затова я излъгах за курса в Куонтико.
— Спенс, Зак е — казах аз. — Дори не се опитвай да се обръщаш.
Той успя да издаде само едно протяжно изскимтяване.
Застанах зад него и се втренчих във входната врата. Бях прав за подготвения капан бомба. На два метра от дръжката на вратата се намираше блокче С4, закрепено За крака на маса. От него стърчеше кабел, свързан с дръжката на вратата и детонатора.
Подобно на много други ченгета в света след 11 септември, и аз бях преминал през няколко часа специално обучение за обезвреждане на експлозиви. Не знаех много, но бях наясно, че ако Кайли беше отворила вратата, това щеше да задейства детонатора и тримата мигом щяхме да се разлетим на парчета.
Нямаше как Спенс да напусне апартамента, преди някой да обезвреди бомбата. Надявах се този някой да съм аз, защото в момента това беше единствената му възможност.
76
Мики беше прав. Боравенето с експлозивите не беше сложно, но със сигурност не беше и чак толкова просто. От лицето му се стичаше пот, а бялата риза под келнерската униформа плувна в пот, докато поставяше детонатора в блокче С4 откъм десния борд на яхтата.
— Едно е готово, остават още две — каза той на моряка, който бавно се връщаше в съзнание, завързан за дебела стоманена тръба и със здраво запушена уста. — Според моя приятел Мики, на това корито ще са нужни само три експлозива, поставени на правилните места, за да потъне на мига.
Завързаният мъж се задърпа, напрягайки всичките си мускули, от което вените на челото и шията му изпъкнаха като въжета.
— Не прави така — предупреди го Гейбриъл, — ще си докараш някой сърдечен удар или мозъчен кръвоизлив. Отпусни се и чакай фойерверките.
Конър спря да се гърчи.
— Добре — каза Хамелеона. — Знаеш ли, ако двамата с теб се бяхме запознали при други обстоятелства, да кажем в някой бар или нещо такова, обзалагам се, че много щяхме да си допаднем. Имаме толкова много общи неща. Ти стоиш тук долу, в проклетото машинно отделение, докато всички звезди са горе на палубата. Със същите неща ми се налага да се примирявам всеки ден. Или ще играя човек, който чете вестник в задната част на автобуса, или бизнесмен, който слиза от асансьора, или мъртъв войник на бойното поле. Никога не съм героят, никога не съм голямата звезда. Разбираш ли за какво ти говоря?
Единственият отговор на човека беше една сълза, която се плъзна по тиксото, залепено плътно върху устата му, и падна безшумно на пода.
— Знам — продължи Хамелеона, — срамен е начинът, по който се отнасят с нас. Но всичко това ще се промени. Ти и аз ще бъдем във водещите заглавия на утрешните вестници.
77
Спенс дишаше с мъка. Един поглед към окървавеното му лице ми беше достатъчен, за да разбера защо. Устата му беше плътно залепена с тиксо, а носът му беше счупен, направо раздробен. В случая малкият ми джобен нож се оказа достатъчен и само с едно движение на острието прерязах пластовете тиксо, омотани около главата му.