— Откога участвате в специални операции на бреговата охрана? — попита Ротлайн, докато се качвахме на мостика.
— Днес е първият ни ден — отвърнах аз. — А откога нюйоркската полиция има бюджет, за да стопанисва тази красавица?
— Взета е назаем от пристанищните власти. Принадлежала на някакъв тип от Джърси, който се занимавал с хеджфондове. Когато пазарът се сринал, той решил да подсили доходите си с малко трафик на кокаин. Пристанищните го хванали още на първия транш и конфискували лодката. Можем да я използваме до следващия месец, когато ще я изложат на търг.
— Кейтс обясни ли ти какво става? — попитах аз.
— Каза ми достатъчно, за да разбера, че сте напълно превъртели — отвърна Ротлайн. — Знаете ли нещо повече за лодката, на която всички ще рискуваме живота си?
— Била съм на нея три пъти — каза Кайли.
— А колко пъти си слизала в машинното отделение? — попита Ротлайн. — Защото силно се съмнявам някой да е заложил бомба в кофичка за шампанско на главната палуба.
— Ще се изненадаш, като разбереш на какви места слагат бомби някои хора — обади се нечий глас зад нас. — Здравейте, аз съм Джеф Ордуей. И както можете да предположите по облеклото ми, тази вечер аз ще бъда вашият технически експерт по бомбите.
Ордуей беше висок слаб мъж с подкупваща усмивка, която бе в пълен контраст с безизразните му очи. Беше облечен в черен военен комбинезон и жилетка, оборудвана с повече джаджи, отколкото колана от костюма на Батман. И въпреки че бе доста обемна, тя изглеждаше много по-ефикасна, отколкото очаквах.
— Къде ти е костюмът с бронежилетката? — попитах аз.
— Капитан Кейтс спомена, че бомбаджията ви бил аматьор, затова реших, че няма смисъл да мъкна още петдесет кила в открито море, само за да обезвредя бомба, с която мога да се справя и насън — отвърна Ордуей.
— Момчета, нека ви покажа какво да търсите — намеси се Ротлайн и ни отведе до командно табло с монитор. Екранът оживя с картина от просторно помещение с високотехнологично оборудване, което можеше да принадлежи и на НАСА, но аз предположих, че виждаме вътрешността на яхтата на Шели Трегър.
— Откъде се сдобихте с кадри? — попитах аз.
— От сайта на производителя — отвърна Ротлайн. — Всяка една от тези шестдесетметрови хубавици е оборудвана по поръчка, но това важи само за обитаемите части. Машинното отделение и двигателите на всички са еднакви.
— Нашето момче планира да я взриви цялата и аз смятам, че това са най-вероятните места, на които би сложил експлозивите — обясни Ордуей, показвайки последователно шест уязвими места.
— Нека направим бърз преглед на ситуацията — предложи Ротлайн и извади архитектурни скици на различните нива на яхтата, на които се виждаха вратите и стълбищата, които ги свързваха. — Информацията е много, а имаме малко време. Сигурни ли сте, че не искате някой от моя екип да ви придружи? Ние си вадим хляба с тези неща.
— Джим, ако този тип види цяла тълпа да щурмува лодката, ще я взриви, преди някой да успее да го спре. Кейтс ни даде възможност да го направим по нашия начин — казах аз.
— Не знам какъв е вашият начин — отвърна Ротлайн, — но ми направете една услуга. Не се опитвайте да го свършите с тези баровски обувки. Нека поне да ви оборудвам с по един чифт обувки като за яхта.
— И с радиостанции — добави Кайли.
— А като говорим за това, може ли и малко "Драмамин" — казах аз. — Определено не ме бива за моряк.
— Целта е видима, лейтенант — съобщи глас от кабината. — Ще се свържа по радиото с капитана на яхтата, за да намали скоростта. Ще се движим успоредно след три минути.
— Скачали ли сте някога от една лодка на друга? — попита Ротлайн, докато обувах чифт високи кубинки. — Много по-лесно е, отколкото изглежда. Това е почти като да скочиш от ескалатор в "Блумингдейл". Трудната част се пада за човека зад кормилото. Неговата работа е да се приближи достатъчно, за да можете да прескочите, но не чак толкова, че да пробие дупка в лъскавата им новичка яхта.
— Е, значи на нас се е паднала лесната част — отбеляза Кайли. — Ние трябва само да внимаваме Беноа да не вдигне във въздуха яхтата на Шели Трегър със стотината гости, които е поканил за вечеря.
87
Три минути по-късно лодката ни вече намаляваше скорост и се движеше успоредно на Шел Гейм.
— На позиция сме — съобщи Ротлайн по радиото на капитан Кемпиън. Един отсек в огромния стоманен корпус на яхтата се отвори и отвътре се показа алуминиева рампа, дълга около три метра.