— БУУУУУМ! — извика някой от отсрещната страна, след което последва дълбок гърлен смях. — Казах: "Бууум" — пошегува се отново непознатият от другата страна на телефона. — Съжалявам, че не е по-звучно, но прерязах жиците, които свързваха телефона с детонаторите — и трите! Какво става, господин Хамелеон? Да не би случайно да остана без думи?
— Чарлс? — попита най-накрая Гейбриъл.
— Изглеждаш изненадан. Не видя ли последните промени в сценария? Пристигна кавалерията, освободи ме и промени статуса на героя ми.
— Тези копелета! — процеди през зъби Гейбриъл.
— Така е в шоубизнеса — отвърна Конър. — Филмът невинаги се получава, както ти се...
— Филмът ми ще се получи невероятно! — изкрещя Беноа и затвори.
Чарлс Конър беше статист, не си струваше да говори с него. Край на приказките. Филмът беше екшън и бе крайно време да стигне до вълнуващ финал.
Хамелеона запали двигателя и извади глока си.
— Алтернативна сцена! — извика той и откри огън по другия "Зодиак".
93
Двамата с Кайли стояхме плътно притиснати към дъното на "Зодиака", очаквайки неизбежното.
— Едно на хиляда, две на хиляда, три на хиляда… — броеше си тихичко тя. Към петнайсет на хиляда неизбежното все още не се беше случило.
— Нещо се е объркало — каза тя. — Я погледни!
Вдигнах глава и надникнах над корпуса.
— Промяна в играта — казах, след като се скрих обратно. — Не мисля, че ще може да я взриви. Говори с някого по телефона.
— Може да звъни на оператор — каза Кайли. — Не бива да му даваме шанс да се опомни. Трябва да се справим с него.
Седнах на дъното на лодката и се пресегнах към въжето на стартера.
Първият от куршумите се заби в двигателя и аз отново се проснах на пода. Още три патрона прелетяха над главите ни.
Чух как "Зодиакът" на Беноа профуча покрай нас. Преобърнах се, грабнах пистолета и отвърнах на огъня. Просто стрелях, без никаква точност. Беноа направи широк завой и пое обратно към нас. Дръпнах с всичка сила въжето на стартера, но се оказа, че още първият изстрел беше извадил двигателя от играта.
Той откри огън и аз отново се проснах на пода.
— Зак, нямам пистолет — извика Кайли.
— Имам резервен, на глезена ми е — извиках в отговор и чух рева на връхлитащия "Зодиак". — Този път ще го уцеля, щом мине покрай нас.
Той не мина покрай нас. Взе ни на таран. Пречупи предницата на нашия "Зодиак" и го подхвана под идеален ъгъл, така че да го наклони и да ме прати зад борда. Излетях от лодката и се стоварих тежко във водата с главата надолу.
Чувствах се така, сякаш някой ме бе издебнал изотзад и ме бе хлопнал здраво с дъска. Пред очите ми плуваха единствено сини петна на черен фон, а след това тялото ми започна да потъва.
Не съм роден плувец и с мъка си пробих път обратно до повърхността. Закашлях се и плюейки вода, потърсих с поглед Кайли. Нашият "Зодиак" се беше върнал в нормално положение и тя беше все още на него, но ни деляха поне петнайсет метра разстояние.
Беноа обърна лодката си отново, зърна празното пространство между нас и се понесе през него, стреляйки по мен. Някак си бях успял да задържа собствения си пистолет в ръка, вдигнах го над водата и отвърнах на огъня му инстинктивно, без ни най-малка надежда да го улуча.
Неговите куршуми бяха много по-близо до целта. Прорязваха водата вляво и вдясно от мен, а един се заби на педя от носа ми. Гейбриъл мина вдясно от мен и се приготви за нов завой, за да се върне отново. Знаех, че е въпрос на секунди. Бях като риба във варел, а Беноа явно обожаваше стрелбата по лесни мишени.
И тогава през рева на двигателя чух Кайли да крещи:
— Зак, престори се, че те е уцелил! Потопи се!
Беноа отново се приближаваше към мен, но този път много по-бавно, за да може да се прицели по-добре.
Стреля веднъж. Хванах се за дясното рамо, спрях да ритам яростно във водата и потънах право надолу. Последното, което зърнах, преди реката да ме погълне, беше Кайли, коленичила в позиция за стрелба на дъното на нашия "Зодиак". Беше протегнала напред ръце и се прицелваше в Беноа.
Прицелваше се? С какво?
Минути преди това пистолетът ѝ се бе озовал на дъното на Хъдсън.
94
Гейбриъл го беше виждал на филм стотици пъти. В сцени е напрегнато преследване полицейската кола обикновено се блъсваше в задницата на преследвания автомобил, вследствие на което той ставаше неконтролируем.
Използва същата идея, за да обърне "Зодиака" на ченгетата, с което изпрати Джордан право във водата с летящ старт. Ченгето се стовари тежко по гръб.