— Казахте, че имате свой метод.
— А, да. — Мистър Кланси се наведе напред. — Ще сложа този инспектор… Как се казваше? Джеп? Ще сложа инспектор Джеп в следващата си книга. Ще видите как Уилбрахам Райе ще се справи с него.
— Между два банана, така да се каже.
— Между два банана… Това ми харесва — засмя се мистър Кланси.
— Като писател вие имате голямо предимство, мосю Кланси — забеляза Поаро. — Можете да дадете отдушник на чувствата си чрез печатното слово. Писалката ви е оръжие, което враговете ви не притежават.
Мистър Кланси се облегна на стола.
— Знаете ли — каза той, — започвам да си мисля, че това убийство беше голям късмет за мен. Ще опиша всичко точно както се случи… Като роман, разбира се… Ще го нарека „Мистерия във въздуха“. Ще има точни портрети на пътниците. Ще се продава като топъл хляб… Само да го напиша навреме.
— А няма ли да ви съдят за клевета или нещо такова? — попита Джейн.
Мистър Кланси се обърна с усмивка към нея.
— Не, разбира, се, че не мис Грей. Би имало недоволни, ако направя някой от тях убиец… Е, тогава би могло и да ме съдят за морални щети… Но това е най-силната част от романа. Развръзката е абсолютно неочаквана.
Поаро се наведе напред.
— И каква е развръзката?
Мистър Кланси отново се засмя.
— Хитроумна! — отговори той. — Хитроумна и сензационна. Едно момиче, маскирано като пилот се качва на самолета в Ле Бурже и успява да се скрие под седалката на мадам Жизел. Със себе си има флакон с някакъв най-нов газ. Тя го изпуска и всички изпадат в безсъзнание в продължение на три минути… След това се измъква изпод седалката, изстрелва отровния шип и скача с парашут през задната врата на самолета.
Джейн и Поаро започнаха да мигат.
— А защо и тя не припада от газа? — попита Джейн.
— Защото има противогаз — отговори мистър Кланси.
— И скача в Ламанша?
— Няма нужда да е в Ламанша. Ще бъде някъде по френското крайбрежие.
— Но едва ли някой би могъл да се скрие под самолетна седалка… Няма достатъчно място.
— В моя самолет ще има — отвърна убедено мистър Кланси.
— Epatant10 — каза Поаро. — А какъв е мотивът на дамата?
— Не съм решил все още — отговори мистър Кланси замислено. — Може би Жизел е разорила любовника й, който се е самоубил.
— А как тя е намерила отровата?
— Това е най-умната част от книгата. Убийцата е укротителка на змии и взема отровата от любимата си кобра.
— Mon Dieu!11 — възкликна Еркюл Поаро и добави: — Не смятате ли, че е малко сензационно?
— В книгите нищо не може да е прекалено сензационно — отговори мистър Кланси твърдо. — Особено когато става дума за индиански отрови и за стрели. Знам, че в и действителност беше змийска отрова, но при мен само начинът е същият. В края на краищата, човек не може да иска детективските романи да са съвсем като живота… Погледнете какво пишат вестниците… Скучно като мътна вода.
— Но, мосю Кланси, нима ще кажете, че нашето преживяване беше скучно като мътна вода?
— Не — призна Кланси. — Понякога даже не мога да повярвам, че всичко това се е случило.
Поаро дръпна скърцащия стол малко по-близо до домакина си и сниши глас поверително.
— Мосю Кланси, вие сте човек с ум и въображение. Както сам казахте, полицията се отнесе към вас с подозрение. Никой от тях не потърси съвета ви, но аз, Еркюл Поаро, искам да се консултирам с вас.
Мистър Кланси се изчерви от удоволствие.
— Колко мило от ваша страна.
Изглеждаше развълнуван и доволен.
— Изучавали сте криминология. Идеите ви ще са от полза. За мен ще е много интересно да науча кой според вас е извършил това убийство.
— Добре… — Мистър Кланси се поколеба, посегна машинално към един банан и започна да го яде. След това оживлението изчезна от лицето му и той поклати глава. — Виждате ли, мистър Поаро, това е нещо съвсем различно. Когато пишеш, можеш да направиш убиец всеки, когото пожелаеш, но разбира се, в живота нещата са доста по-различни… Става дума за истински хора… И човек изобщо не може да променя фактите. Боя се, че въобще не ставам за истински детектив.
Той поклати глава тъжно и хвърли обелката от банана в камината.
— Може би няма да е зле, ако помислим върху този случай заедно — предложи Поаро.
— О, това да.
— Най-напред, ако трябваше да намерите отговор, кого бихте посочили?
— Вероятно единия от двамата французи.