Междувременно венецианците свършиха и си тръгваха. Ръкопляскаха им и техният главатар не пропусна да украси с шеги раздялата. Понеже се смяха на поклоните и на въздушните целувки, той ги удвои. Когато другарите излязоха навън, той забърза заднишком, уж се блъсна силно в стълба на една лампа и превит на две от болки, се потътри към портата. Там най-сетне внезапно отмахна маската на комичен несретник, изправи се бързо и гъвкаво, нахално оплези език на хората по терасата и потъна в тъмнината.
Курортистите се разпиляха. Тадзио отдавна го нямаше до балюстрадата. Но за почуда на келнерите самотникът седя още дълго до своята масичка пред остатъка от наров сок в чашата. Беше вече късна нощ, времето течеше. Преди много години в бащиния му дом имаше пясъчен часовник и той изведнъж си представи отново малкия чуплив, но толкова важен уред, сякаш стоеше отпреде му. Ръждивочервеният ситен пясък течеше безшумно през стъклената теснина и понеже в горната половина вече се свършваше, там бе се образувал малък стремителен въртоп.
Още на другия ден след пладне упоритият Ашенбах предприе нова стъпка за изкушение на околния свят и този път има успех. Стигнал на площада Сан Марко, той влезе в намиращото се там английско пътническо бюро и след като обмени малко пари на касата, с изражение на подозрителен чужденец отправи фаталния си въпрос към обслужващия го чиновник — англичанин в костюм от вълнен плат, още млад, с коси, вчесани на път по средата, разположени близо едно до друго очи и с оная солидна лоялност на обноските, която изглежда тъй странна и забележителна на хитроватите и пъргави южняци. Чиновникът отговори:
— Няма никакво основание за тревога, сър. Обикновена мярка без сериозно значение. Подобни наредби се издават често, за да бъдат предотвратени вредните за здравето влияния на жегата и на сухия топъл вятър…
Но като вдигна сините си очи, той срещна погледа на чужденеца — морен и малко тъжен поглед, спрян с леко презрение върху устните му. Англичанинът се изчерви, после продължи полугласно и донякъде развълнуван:
— Това е официалното обяснение и тук смятат, че е добре да го поддържат. Но аз ще ви кажа, че зад него се крие и нещо друго.
И каза истината на своя добросъвестен и удобен език.
От доста години насам индийската холера показвала засилена склонност да се разпространява и странства. Измътена в топлите мочурища из делтата на Ганг, възлязла с вонящите изпарения на ония пищни, но безполезни и необитаеми изконни островни пущинаци, в бамбуковите гъсталаци на които дебнат тигри, епидемията бе бушувала дълго време и необикновено силно в цял Индустан, бе преминала на изток в Китай, на запад в Афганистан и Персия, а после по главните пътища на керваните бе пренесла страхотиите си чак в Астрахан, дори в Москва. Но докато Европа трепереше от страх, че оттам по суша ще нахлуе в нея, сирийски търговци бяха я довлекли по море, тя бе се появила почти едновременно в няколко средиземноморски пристанища: бе дигнала глава в Тулон и Малага, няколко пъти бе показвала маската си в Палермо и Неапол и като че не искаше вече да се махне от Калабрия и Апулия. Северната част на полуострова бе пощадена. Ала към средата на май тази година във Венеция в един и същи ден открили страшните бацили в изсъхналите, почернели трупове на един моряк и една продавачка на зеленчук. Потулили тия два случая. След една седмица обаче станали десет, станали двайсет, трийсет, и то в различни квартали. Един провинциалист от Австрия, пребивавал няколко дни във Венеция за собствено развлечение, се завърнал в родния си градец и умрял с несъмнени признаци на холера — поради това първите слухове за епидемията в града на лагуните се появиха в немски всекидневници Венецианските власти наредиха да се отговори, че здравните условия в града никога не са били толкова добри, и взеха най-необходимите мерки за борба с болестта. Но вероятно бяха заразени хранителни продукти — зеленчуци, месо или мляко, — защото, макар отричани и потулвани, смъртните случаи в тесните улички се умножаваха, а предивременно настъпилата лятна жега. която загряваше водата в каналите, благоприятстваше особено за разпространението. Изглеждаше дори, че епидемията е възобновила силата си, че устойчивостта и размножителната способност на нейните причинители се е удвоила. Случаите на оздравяване бяха редки — осемдесет от сто заболели умираха, и то по страхотен начин, защото болестта започваше крайно бурно и се проявяваше често в онази най-опасна форма, която наричаха „суха". При нея тялото не беше в състояние дори да изхвърли водата, отделяна масово от кръвоносните съдове. В течение само на няколко часа болният изсъхваше и се задушаваше с гърчове и дрезгави стонове поради сгъстяването на кръвта в някаква гъста като катран маса. Блазе му, ако (това се случваше понякога) след първоначалното леко влошаване болестта избухнеше под формата на дълбоко безсъзнание, от което той едва ли или изобщо не се пробуждаше вече. В началото на юни изолационните бараки на Ospedale civico[8] тайно се напълниха, в две сиропиталища се чувстваше липса на място, а между кея на новия пристан и Сан Микеле, острова на гробищата, се наблюдаваше страхотно голямо движение. Обаче страхът от всеобщи щети, съображението, че неотдавна в обществените градини беше открита художествена изложба, невъобразимите загуби, които в случай на паника и дискредитиране щяха да понесат хотелите, магазините и цялата широко разклонена търговска дейност около чужденците в тоя град, излезе по-силен от правдолюбието и уважението към международни спогодби. Този страх успя да задържи на нозете им властите и тяхната политика на упорито премълчаване и отричане. Върховният медицински администратор на Венеция, един заслужил човек, беше напуснал възмутен длъжността си и биде заместен тихомълком от по-послушна особа. Народът знаеше това. И корупцията на горните слоеве заедно с царуващата несигурност, с изключителното положение, в което бе поставен градът от неудържимата смърт, предизвика известна поквара в долните слоеве, насърчение на престъпни и антисоциални нагони, което се проявяваше в неумереност, безсрамие и умножени криминални случаи. Вечер се виждаха необичайно много пияни хора; говореше се, че нощем по улиците върлувала злонамерена паплач; повтаряха се разбойнически нападения и дори убийства, пък и дваж вече бе се оказало, че уж покосени от епидемията лица били лишени от живот посредством отрова, дадена им от техните близки в семейството; и професионалният разврат прие такива натрапливи и безпътни форми, каквито по-рано тук не бяха наблюдавани, а се смятаха за нещо обикновено само в южната част на страната и в Ориента.