Иззвъня вътрешният телефон и прекъсна размислите й.
— Другарко майор, бяхте помолили да ви се обадя, когато пристигне Вадим Сергеевич Бойцов.
— Да, да — зарадва се Настя. Най-сетне! — Той пристигна ли?
— Не. Но в дежурната част току-що се получи съобщение, че е бил открит труп на мъж на около трийсет години. У него са намерени документи на името на Вадим Сергеевич Бойцов. Групата тръгва. Ще идете ли с тях?
— Да. Сега слизам.
Тя не помнеше как бе слязла долу и се бе качила в колата, как бе пътувала от центъра на Москва към покрайнините, до Източния район. Съвзе се едва когато видя обляната в светлините на подвижните прожектори градинка и в това петно мъртва изкуствена светлина — Вадим със строшен череп. Съдебномедицинският експерт Айрумян с усилие измъкна от колата огромното си тежко тяло и с пъшкане се наведе над трупа. Някъде в далечината — поне така се стори на Настя, — на много-много километри оттук, пищеше в истерия съвсем младо момиче с дълго синьо-зелено палто, около него се суетяха две по-възрастни жени. Точно до себе си тя видя участъковия, същия, с когото неотдавна бе разговаряла за криминалната ситуация в Източния район. И той я позна и приветливо й кимна.
— Виждате ли? — каза и направи изразителен жест с ръка. — Ето за това ви говорех. Какво ги е накарало? Защо са излели злобата си върху това момче? С какво им е попречило то? Поне да му бяха взели парите, часовника, чантата, знам ли! Тогава поне щеше да е ясно — убийство от користни подбуди. Мерзост, но разбираема мерзост. А това? Свидетелката, Люба Веденеева, каза, че подстрекателят бил един младеж, с когото тя някога учела в един клас. Каза му името. Само за половин час ги изловихме всичките, сега спят в килията. Мислите ли, че ще могат членоразделно да обяснят защо са убили този Бойцов? Не. Така и ще отидат в затвора, без да са разбрали и обяснили каквото и да било. Какво става с тези хора — не знам. Откъде у тях толкова злоба?
Настя се обърна и бавно, едва местейки крака, се потътри към микробуса. Качи се на задната седалка, преви се одве, сякаш я присви внезапна болка в корема, и свря лице в дланите си. Тресеше я. От умора. От нервното напрежение. От омраза към Бороздин и Томилин. От мъка. И от безумно, разкъсващо душата й съжаление към хората, които живееха в този ад и не знаеха какво става с децата им, с близките им и с тях самите.
Няма да чака четвъртък. Ще вземе със себе си Льоша, който разбира от физика, и утре, не, още днес сутринта ще отиде при тази тлъста отрепка Томилин. Ще отиде в дома му, ако той не пожелае да разговаря с нея на официално място. Ще го сграбчи с мъртва хватка и няма да го пусне, докато той не извика директора на Института и не свалят тази проклета антена. Много важно, че било празник! Много важно, че било Международният ден на жената! Тя ще ги накара да направят това.
А с Мерханов да се разправят контраразузнавачите. Това не е нейна работа. Нейната работа беше да разкрие убийството на Галактионов и кой е откраднал делата от следователя Бакланов. Тя разкри тези престъпления. Има и още една работа — да унищожи антената на покрива на Института. Да защити нещастните хора, които нямат никаква вина, а само лошия късмет да живеят в Източния район. Да си разчисти сметките с Томилин, този невеж и нагъл кариерист. Да открие всички, които — освен Бороздин и покойния Войтович — са работили върху прибора. Бойцов със сигурност е знаел някои от тях, но сега той вече няма да каже нищо. Какво пък, и сама ще се справи. Миша Доценко и Юра Коротков ще й помогнат. Само мъничко да си почине, да събере поне мъничко сили. Само да изчезне буцата в гърлото й, която й пречи да диша и гълта, само да й мине треската и да поспи поне няколко часа.
В четвъртък тя ще започне работа в групата по разкриването на убийството на телевизионния журналист. Има на разположение само утрешния ден, а после ще трябва да прехвърли цялата работа на Коротков и Доценко.
Настя с усилие се изправи, внимателно събра в белите си дробове повечко въздух, задържа го, после бавно го издиша. Сълзите, които бяха закапали от ъгълчетата на очите й, се отдръпнаха. Тя ще направи каквото трябва. Ще успее. Ще го направи, каквото и да й струва това!