— Може ли да спрем с това „алилуя“ за момент, момчета? — попита Сирад. — Защото имам въпрос.
Тя се наведе към компютърния екран и посочи един от редовете в текста.
— Ако натрапникът наистина е от АКБД, какво е това?
Хамър фенът надникна през рамото й и се опита да разбере какво им сочи. Сега се чувстваше доста по-уверен, защото миришеше на фин тоалетен сапун и на шампоан „Хед енд Шоулдърс“.
— КАПСТОУН 3 — прочете той на глас. — И-ин-нтересно! Може би това е входящ код за далечен достъп.
— За какво? — попита Сирад. Тя помръдна мишката и кликна два пъти върху това, което й се струваше доста неразбираемо.
— Да кажем, че се опитваш да прочетеш собствените си имейли от нечий друг компютър — обясни Рави. — Обикновено ще трябва да се регистрираш със своето потребителско име. Но това става бавно и оставя следи. По-добре би било да влезеш вътре, да клонираш протоколите за достъп на другия потребител и да поровиш из нещата си, като имаш възможност да влизаш и излизаш бързо. Малко е трудно да се направи, но е сравнително бърз и сигурен начин да наблюдаваш, без да те виждат.
— Д-добър начин да се набъркаш — ухили се Хамър фенът.
— Но специално този нарушител смята, че е напълно невидим — каза „Не мога да топя“. — Защо ще му е нужно да се прикрива под допълнителен маскиращ слой.
— Защото не иска да рискува и не иска да допусне и най-малката грешка — предположи Рави. — Защото това е някой толкова високо, че не може да си позволи да го разкрием.
— Кой е толкова високо? — попита „Не мога да топя“. — Да не би да е президентът?
Сирад не каза нищо, но мълчанието й само потвърди предположението им.
— Това не е сериозно — възрази „Не мога да топя“. — Венабъл не е достатъчно умен, за да направи това сам. Би се нуждаел от помощта на НАС или на някоя друга агенция и дори тогава би бил уязвим заради времевия подпис.
— А какво би станало, ако някой е разбрал, че президентът е извън играта? — помисли на глас Сирад. — Ако са използвали неговия подпис, знаейки, че той е много зает и няма да обърне внимание?
— Копелета — каза Рави. — Те са се надявали да разкрием това през цялото време.
— Какви са нашите ограничения за достъп в сайта? — попита Сирад и внезапно се оживи. Тя се разходи нагоре-надолу по екрана с мишката, като търсеше това, което единствено тя би разпознала.
— Няма такива — увери я „Не мога да топя“. — Щом е в АКБД или във военната система за информация, можем да го проверим, защото имаме пълен достъп.
— И до входящите, и изходящи комуникации ли? — попита Сирад.
— Да. Имаме достъп до всичко, което правят, казват или знаят.
— И до вътрешни, и до международни потоци от данни, така ли?
— Да.
— И гражданските, и военните?
— Разбира се — отвърна Рави, — имаме свободен достъп до всички комуникации и информационни потоци. Какво искаш?
— Искам достъп до секретните кодове за потвърждение — изрече задъхано тя.
И тримата мъже я зяпнаха.
— Имаш п-предвид ш-шибания футбол ли?
— Точно това имам предвид — настоя Сирад. Тя се протегна към палтото си, за да провери там ли са ключовете й. — Можете ли да ги пробиете?
— Да се обзаложим ли — попита самоуверено Рави.
После се наведе назад и скръсти ръце, внезапно разбрал за какво става дума.
Президентът се бе изкъпал и обръснал и сега обличаше традиционния си тоалет — бяла риза, червена връзка и син двуреден костюм. Както обикновено, и днес срещата бе насрочена в Залата на кабинета, въпреки тревогите на Сикрет Сървис, която се опитваше да го държи в подземния бункер.
— Добър вечер — поздрави той на влизане в претъпканата зала. Непосредствено след него вървяха Андреа Чейз и секретарят по печата. — Искам да кажа няколко думи за отсъствието си през последните двайсет и четири часа.
Никой не каза и дума. Някои го гледаха внимателно, а други се бяха втренчили в своите папки с докладни и не смееха да вдигнат глава.
— Разбирам, че е имало слухове, но сега нямам време да се занимавам с това. Както разбирате, аз отново съм в Овалния кабинет и искам да ви обърна внимание на факта, че все още не сме видели най-лошото в тази криза.
Чейз седна до масата, секретарят по печата застана до източната стена, а Венабъл, както обикновено, стоеше прав зад стола си.