— Добре ли си, миличка? — попита я Каролайн.
— Татко ще дойде и ще ни спаси — рече малкото момиче.
— Миличко… — Каролайн се опита да звучи оптимистично, но нямаше смисъл да лъже — татко много те обича. Трябва винаги да помниш това, разбираш ли? Той е много смел човек и те обича с цялото си сърце.
Известно време Мади не каза нищо, после внезапно заяви:
— Аз вече не съм малко момиче, мамо. И знам за Дядо Коледа. Не вярвам нито в еднорози, нито в Батман, дори не вярвам във Великденското зайче. Но съм сигурна, че татко идва за нас. Той няма да позволи на тези хора да ни наранят.
Каролайн отчаяно се пребори с внезапния порив на сълзите. Детската невинност я потресе.
— Можеш да кажеш това на Патрик и Крис, когато се събудят — натърти думите си Мади. — Знам, че идва.
Лампите над главите им светнаха и те се смълчаха, когато чуха шум от приближаващи се стъпки.
— Не й вярваш, нали? — попита мъжки глас. Полковник Елис заслиза по стълбите на мазето и се отправи към скупчените в ъгъла тела.
— Кое животно би сторило това на деца? — попита Каролайн.
— Хайде сега, госпожо Уолър — каза той. — Задавате ли подобни въпроси на съпруга си, когато се завръща от тайните си мисии? Остава ви само да гадаете, нали? Да се досещате и да се молите. Вие знаете, че той е убиец, но се стараете да не мислите за това. Е, трябва да приемем факта, че и добрите хора вършат понякога лоши неща.
Той, разбира се, беше прав. Каролайн от доста време предпочиташе да остава в неведение относно работата на мъжа си. Но сега тя разбра и още нещо — този мъж знаеше за Джеръми доста повече от нея самата.
— Вие религиозна жена ли сте, госпожо Уолър? — Тонът му беше мек, почти почтителен. — Доколкото разбрах, посещавате редовно методистката църква?
— Какво ще правите с нас? — попита тя.
Мади го гледаше с очи, пълни с омраза; малкото момиче отчаяно искаше да го убие, но не знаеше как.
— Искам да си помислите какво би представлявал свят, в който не се тревожите, когато се качвате на самолет, автобус или влак; и не се безпокоите за децата си, растящи в свят, където няма чужденци, които да им мислят злото?
Полковникът се приближи и приклекна до нея, както магьосникът от планинското племе го бе учил преди десетилетия.
— Какво би станало, ако имена като „Ал Кайда“, Бригадите на Ал Акша и „Джамия Исламия“ престанат да се обсъждат постоянно? Какво би станало, ако тероризмът изчезне от ефира, оставяйки Ен Би Си, ФОКС, или Си Ен Ен да съсредоточат вниманието си върху сексскандалите и възтържествуването на справедливостта?
Полковникът се протегна и внимателно отмести косата от лицето на Кристофър.
— Какво сте готова да жертвате, за да опазите някого от семейството си, хората, на които най-много държите? Аз не задавам риторичен въпрос и наистина бих искал да знам.
— Не искайте от мен да разбирам лудостта ви — каза Каролайн. Необходимостта да защищава три деца я изпълваше със сили.
— Знам, че ще направите нещо, нали? Бихте убили или бихте умрели, за да ги спасите… бихте дали с радост живота си, за да спасите последното ценно за вас нещо на света.
Мади се изправи. Бяха й взели обувките и сега тя беше само по розовите си чорапки.
— Добре искам да помислите върху това: за един по-добър свят, в който злите подземни духове не призовават към джихад, към свещена война. Свят, освободен от Мохамед и неговите фалшиви пророчества. Без повече самоубийци — бомбаджии и хора, залъгвани с обещания за девици с големи очи.
— Татко ще те убие — каза ненадейно Мади. Беше свила пръстчетата на двете си ръце в юмруци.
— О, не ме мрази, миличко — каза Елис. — Ужасно е в сърцето на малко момиченце да се таи омраза. Но някой ден ще ме разбереш.
Той се изправи.
— Правя това от любов, трябва да го знаете — продължи той. — Защото само любовта ще ни спаси. Християнската любов. Любовта към истинския и правдив бог, който е жертвал живота на любимия си син, за да могат другите да живеят. Това е любовта на една майка, която би се опитала да ме убие, за да защити децата си. Толкова чиста любов, че и самият дявол не би могъл да я спре.
Полковникът се обърна към Мади.
— Това е любов, за която щастливците с готовност биха загинали — каза той. — Аз, ти, твоят татко. Това е любов към нещо по-добро…
Той се обърна и се заизкачва по стълбите.